Може би той е единственият, който знае името на момичето, което го обслужва — останалите искат да знаят името (и по възможност поста) на хората по масите и фотьойлите.
Опитва се да продължи да мисли, но вече минава три часът през нощта, а красивата жена и любезният й кавалер — който впрочем физически много прилича на него — не се появяват отново. Може би са отишли направо в стаята си и сега се любят, може би още пият шампанско на някоя от яхтите, където веселбата започва тогава, когато на всички останали яхти тя е към своя край. А може и да са си легнали и всеки да чете списание, без да се поглеждат един друг.
Няма значение. Игор е сам, уморен е и му се спи.
На сутринта се събужда в 7:22 ч., доста по-рано, отколкото би искало тялото му, защото още не е успял да се приспособи към часовата разлика между Москва и Париж. Ако сега си беше в офиса, вече щеше да е провел две-три срещи с подчинените си и да се подготвя за обяда с някой нов клиент.
Но тук има друга задача — да срещне някого и да го пожертва в името на любовта. Трябва му жертва, за да може Ева да разбере посланието му на сутринта.
Изкъпва се, слиза да закуси в почти празния ресторант и тръгва по „Ла Кроазет“ — булеварда с най-луксозните хотели. Няма движение — едното платно е затворено и по него минават само коли с официален пропуск. Другото платно е празно, защото дори хората, които живеят в града, все още не са тръгнали на работа.
Той не изпитва угризения. Вече е преживял най-трудната фаза, когато не можеше да спи от болка и озлобление. Сега разбира поведението на Ева: в крайна сметка моногамията е мит, набит в главите на хората. Прочел е доста неща по темата и знае, че не става въпрос за излишни хормони или пък суета, а за генетична конфигурация, присъща на почти всички животни.
Доказват го изследванията. Учените са направили тестове за бащинство на птици, маймуни и лисици и са установили, че връзката между двойките, силно наподобяваща брака, не означава непременно, че са си верни един на друг. В 70% от случаите рожбата се оказва „извънбрачна“. Игор е запаметил един пасаж от Дейвид Бараш, професор по психология в университета „Вашингтон“ в Сиатъл: „Казват, че само лебедите са си верни, но дори и това не е истина. Единственият животински вид в природата, който не допуска изневярата, е една амеба, Diplozoon paradoxum. Мъжката и женската се срещат, когато са съвсем млади, и техните тела се сливат, образувайки един общ организъм. Всички останали са в състояние да изневеряват.“
Затова не може да обвинява Ева — тя просто е следвала инстинкта на човешката раса. Но тъй като е възпитавана в социални условности, които не зачитат природата, навярно в момента се чувства виновна и смята, че той вече не я обича и никога няма да й прости.
Тъкмо обратното. Игор е готов на всичко, включително и да праща послания, означаващи, че е унищожил нечий свят само за да може тя да разбере, че с радост ще я приеме и миналото ще бъде погребано без никакви въпроси.
Вижда едно момиче, което реди стоката си на тротоара — занаятчийски произведения със съмнителна художествена стойност.
Да, тя ще е жертвата. Тя ще е посланието, което ще изпрати и което със сигурност ще бъде разбрано, щом стигне до целта си. Преди да се приближи, я оглежда с нежност. Тя не знае, че след малко, ако нещата се подредят в негова полза, душата й ще се рее в облаците, свободна от тази идиотска работа, която никога няма да й позволи да постигне мечтите си.
— Колко струва? — пита я на френски.
— Кое си избирате, мосю?
— Всичко.
Момичето, което е на не повече от двайсет, се усмихва.
— Не за пръв път ми предлагат да купят всичко. Следващата стъпка ще е да ме попитате дали може да се поразходим. После: вие сте прекалено хубава, за да стоите тук и да продавате тези неща. Аз съм…
— Не, аз не съм. Аз не работя в киното. Няма да ви направя актриса и да променя съдбата ви. А и нещата, които продавате, не ме интересуват. Имам нужда просто да си поговоря с някого, може и тук.
Момичето поглежда встрани.
— Родителите ми изработват тези сувенири и бижута и аз се гордея с работата си. Някой ден оттук ще мине човек, който ще ги оцени. Моля ви, продължете по пътя си, сигурно няма да ви е трудно да намерите някого, който да ви изслуша.
Игор вади пачка банкноти от джоба си и внимателно ги поставя до нея.
— Простете грубостта ми. Казах това, за да свалите цената. Приятно ми е, казвам се Игор Малев. Вчера пристигнах от Москва и все още съм объркан от часовата разлика.
Читать дальше