Паулу Коелю - Победителят е сам

Смехотворно. Игор не успява да скрие омразата си към онези, чиито решения засягат живота на милиони работещи почтени мъже и жени, които водят достойно съществование, защото са здрави, имат дом и любов в семействата си.

Отблъскващо. Когато всичко изглежда наред, когато семействата се събират около масата за вечеря, идва призракът на Суперкласата, за да им продава невъзможни мечти за лукс, красота и власт. И семействата се разпадат.

Бащата прекарва много безсънни часове в извънреден труд, за да може да купи на сина си новия модел маратонки, защото иначе в училище ще странят от него. Съпругата плаче тихичко, защото приятелките й носят маркови дрехи, а тя няма пари. Вместо да опознаят истинската стойност на вярата и надеждата, младежите мечтаят да станат актьори. Момичетата от провинцията губят своята идентичност и започват да обмислят възможността да отидат в големия град и да приемат каквото и да било, абсолютно всичко, стига да получат скъпо бижу. Един свят, който би трябвало да върви по пътя на справедливостта, започва да се върти около материалното, което след шест месеца вече не струва пукната пара и трябва да се подмени. Само така този цирк продължава да крепи на върха на света онези жалки същества, които сега се намират в Кан.

Разбира се, Игор не се оставя да бъде погубен от тази разрушителна сила. Продължава да има своята завидна работа. Продължава да печели на ден много повече, отколкото би могъл да похарчи за година, дори и да реши да си позволи всички възможни легални и нелегални удоволствия. Не му е трудно да прелъстява жените още преди те да са разбрали дали е богат или беден — вече много пъти е пробвал и винаги се е получавало. Скоро е навършил четирийсет години, в разцвета на силите си е, направил е годишния си профилактичен преглед и няма нищо тревожно, свързано със здравето му. Няма дългове. Не му е необходимо да носи определена марка дрехи, да ходи в този или онзи ресторант, да прекарва почивката си на плажа, където „всички ще отидат“, да си купува определен модел часовник само защото някой преуспял спортист го е препоръчал. Може да подписва важни договори с химикалка за няколко цента, да носи удобни и елегантни връхни дрехи, ушити в малкото магазинче до офиса му, без никакви етикети по тях. Може да върши каквото си иска, без да му се налага да доказва, че е богат, че има интересна работа и е вдъхновен от нещата, които прави.

Може би тъкмо в това е проблемът — той винаги се вдъхновява от нещата, които прави. Убеден е, че заради това жената, която преди няколко часа влезе в бара, не е на неговата маса.

Опитва се да продължи размислите си, докато времето минава. Поръчва на Кристел още едно питие — знае името на сервитьорката, защото преди час, когато посетителите бяха по-малко (повечето бяха на вечеря), поръча чаша уиски, а тя каза, че изглежда тъжен и че трябва да хапне нещо, за да си оправи настроението. Той й благодари за загрижеността и бе доволен, че някой наистина се безпокои за това как се чувства.

Може би той е единственият, който знае името на момичето, което го обслужва — останалите искат да знаят името (и по възможност поста) на хората по масите и фотьойлите.

Опитва се да продължи да мисли, но вече минава три часът през нощта, а красивата жена и любезният й кавалер — който впрочем физически много прилича на него — не се появяват отново. Може би са отишли направо в стаята си и сега се любят, може би още пият шампанско на някоя от яхтите, където веселбата започва тогава, когато на всички останали яхти тя е към своя край. А може и да са си легнали и всеки да чете списание, без да се поглеждат един друг.

Няма значение. Игор е сам, уморен е и му се спи.

На сутринта се събужда в 7:22 ч., доста по-рано, отколкото би искало тялото му, защото още не е успял да се приспособи към часовата разлика между Москва и Париж. Ако сега си беше в офиса, вече щеше да е провел две-три срещи с подчинените си и да се подготвя за обяда с някой нов клиент.

Но тук има друга задача — да срещне някого и да го пожертва в името на любовта. Трябва му жертва, за да може Ева да разбере посланието му на сутринта.

Изкъпва се, слиза да закуси в почти празния ресторант и тръгва по „Ла Кроазет“ — булеварда с най-луксозните хотели. Няма движение — едното платно е затворено и по него минават само коли с официален пропуск. Другото платно е празно, защото дори хората, които живеят в града, все още не са тръгнали на работа.