Паулу Коелю: Победителят е сам

— Don’t speak English, sorry. Polish.

Или:

— Don’t speak French, sorry. Mexican.

Някой се опита да упражни испанския си, но Игор прибягна до втори метод. Започна да записва числа в една тетрадка, за да не прилича на журналист (от когото се интересуват всички), нито пък на човек, свързан с филмовата индустрия. Носеше си едно руско икономическо списание (в края на краищата повечето не можеха да различат руския от полски или испански) със снимката на безинтересен бизнесмен на корицата.

Посетителите на бара смятат, че разбират добре човешката природа, и оставят Игор на мира, вземайки го за един от онези милионери, които отиват в Кан само за да си намерят нова любовница. След петия човек, седнал на неговата маса и поръчал минерална вода, твърдейки, че „няма друга свободна маса“, тръгва слух, че самотният мъж не е от филмовия или модния бизнес, и той бива причислен към категорията „парфюми“.

„Парфюми“ е жаргонната дума, която използват начинаещите актриси (или старлетките, както ги наричат в Кан) — лесно е да смениш марката, но понякога попадаш на истинска находка. Към „парфюмите“ ще пристъпят в последните дни на Фестивала, ако не успеят да завоюват нещо или някой от филмовата индустрия. Следователно онзи странен мъж с вид на богаташ може да почака. Всяка знае, че е по-добре да си тръгне с мъж (който може да се превърне в кинопродуцент), отколкото да отиде на следващото незначително парти и да изпълнява все същия ритуал — да пие, да се усмихва (най-вече да се усмихва), да се преструва, че не поглежда никого, докато сърцето й бие учестено, а стрелките на часовника се движат бързо, бляскавите галавечери са в разгара си, но тя не е поканена, докато въпросните мъже са.

Вече знаят какво ще кажат „парфюмите“, защото то винаги е едно и също, но се преструват, че им вярват:

А) „Аз мога да променя живота ти.“

Б) „Много жени биха желали да са на твое място.“

В) „Сега си още млада, но помисли за след няколко години. Време е да направиш някоя по-дългосрочна инвестиция.“

Г) „Женен съм, но съпругата ми…“ (Тук изречението може да бъде довършено по различни начини: „е болна“, „заплашва, че ще се самоубие, ако я напусна“ и т.н.)

Д) „Ти си принцеса и заслужаваш да се отнасят с теб като с принцеса. Без да знам, аз винаги съм те очаквал. Не вярвам в съвпаденията и смятам, че трябва да дадем шанс на тази връзка.“

Приказките са все същите. Разликата е само в количеството подаръци (за предпочитане бижута, които могат да бъдат продадени), във възможността да се издейства покана за парти на някоя яхта, в по-големия брой визитни картички, в намирането на начин да ги поканят на „Формула 1“, където се събират все такива хора и където може би ги чака големият шанс.

„Парфюми“ е жаргонната дума, с която младите актьори наричат възрастните милионерки с пластични операции и ботокс, които са доста по-умни от мъжете. Милионерките никога не си губят времето — пристигат винаги в последните дни на Фестивала, знаейки, че цялата притегателна сила е в парите.

Мъжките „парфюми“ се заблуждават — смятат, че дългите крака и младите лица са се оставили да бъдат прелъстени и сега могат да бъдат манипулирани на воля. Женските „парфюми“ вярват в силата на диамантите, само в това.

Игор не е наясно с тези подробности — за пръв път идва тук. И с изненада установява, че май никой не се интересува особено от филмите. Освен хората в този бар. Прелисти няколко списания, отвори плика, в който неговата компания беше поставила поканите за най-важните събития, но никъде не видя да се споменават премиерите. Преди да отпътува за Франция, се опита да разбере кои филми ще участват, но се оказа много трудно да получи такава информация. Докато един негов приятел не каза:

— Забрави за филмите. Кан е фестивал на модата.

Мода. Какво ли си мислят хората? Дали не смятат, че модата е онова, което се променя със сезоните? Да не би да са дошли от всички краища на света, за да покажат своите дрехи, бижута и колекция от обувки? Те не знаят какво означава това. „Мода“ е просто начинът да кажеш: аз принадлежа на твоя свят. Нося униформата на твоята армия, от твоето племе съм, не стреляй по мен.

Още от времето, когато мъжете и жените са започнали да съжителстват в пещерите, модата е единственият начин да бъде казано нещо разбираемо за всички, дори и за непознатите. То е: ние се обличаме еднакво, обединяваме се срещу по-слабите и така оцеляваме.

Но тук са дошли хора, които вярват, че „модата“ е всичко. На всеки шест месеца пръскат цяло състояние, за да променят някой дребен детайл и да продължат да са част от неповторимото племе на богатите. Ако сега вземат да отидат до Силиконовата долина, където милиардери от информационната индустрия носят пластмасови часовници и протрити панталони, ще разберат, че светът вече не е същият — сякаш всички са в еднакво социално положение, никой не обръща внимание на размера на диаманта, на марката на вратовръзката, на модела на кожената чанта. Освен това вратовръзките и кожените чанти не съществуват в онзи край на света. Но там се намира и Холивуд, който е сравнително по-мощна машина — макар и в упадък — и който все още успява да направи така, че наивните да вярват в роклите на прочутите моделиери, в колиетата от изумруди и в огромните лимузини. И тъй като засега това се явява в списанията, кой би имал интерес да разруши индустрия за милиони долари в реклами, продажба на безполезни предмети, промени на безсмислени тенденции, създаване на едни и същи кремове, но с различни етикети?