Паулу Коелю: Победителят е сам

В три часа през нощта барът на хотел „Мартинес“ мирише на цигари и пот. Въпреки че Джими вече е престанал да свири на пиано (двете обувки на Джими са с различен цвят), а келнерката е безкрайно уморена, хората, които се намират там, отказват да си тръгнат. Според тях трябва да останат във фоайето поне още час или дори цяла нощ, докато нещо се случи!

В края на краищата вече са изминали четири дни от началото на Фестивала в Кан, а още нищо не се е случило. Всеки гост на всяка маса е обладан от една и съща мисъл за среща със знаменитостите. Красивите жени очакват някой продуцент да се влюби в тях и да им даде важна роля в следващия си филм. Има и актьори, които разговарят помежду си. Смеят се и се преструват, че нищо не ги засяга, но очите им постоянно се насочват към вратата.

Някой ще дойде.

Някой трябва да дойде. Младите режисьори, които са изчели всичко за операторското майсторство и писането на сценарии, имат купища идеи в главите си, а в автобиографиите — само филми от следването. Сега се надяват да им се усмихне късметът. Чакат някой важен човек на връщане от парти да потърси празна маса, да си поръча кафе, да запали цигара и уморен от посещаването на едни и същи места, да е отворен за ново приключение.

Каква наивност!

Ако се случваше така, последното нещо, което важният човек би желал да чуе, е „проект, който никой досега не е реализирал“. Но отчаянието заблуждава отчаяните. Знаменитостите, които влизат от време на време, хвърлят по някой поглед наоколо и се качват в стаите си. Нямат грижи. Знаят, че не бива да се страхуват от нищо. Суперкласата не прощава предателствата и всички знаят къде са границите — не са стигнали до върха, стъпквайки някого, въпреки че според митовете е точно така. От друга страна, ако нещо неочаквано и значимо трябва да бъде открито — било в киното, музиката или модата, — то няма да е в хотелските барове.

В момента знаменитостите правят любов с красавиците, които са успели да проникнат на партитата и са готови на всичко. Суперкласата си сваля грима, оглежда бръчките си, решава, че е време за поредната пластична операция. Търси в интернет новини за последните си изяви през деня. Взема неизбежното хапче за сън и изпива чая, който обещава отслабване без усилия. Отбелязва в менюто нещата, които желае за закуска в стаята, и го окачва на бравата заедно с картончето „Не безпокойте“. После затваря очи и си мисли: „Дано заспя веднага. Утре в десет имам среща.“

Но в бара на „Мартинес“ всички знаят, че хората с власт понякога се отбиват там. А щом са там, значи има шанс.

Изобщо не им минава през ума, че Властта разговаря само с Властта. Че понякога властимащите трябва да се срещат, да пият и да се хранят заедно, да придават блясък на големи светски събития, да подхранват фантазията, че светът на лукса и разкоша е достъпен за всички с достатъчно смелост да преследват една идея. Те трябва да предотвратяват войни, когато не са доходоносни, и да стимулират агресията между страни или компании, когато чувстват, че това може да донесе още власт и пари. Да се преструват, че са щастливи, въпреки че сега са заложници на собствения си успех. Да продължават да се борят за увеличаване на богатството и влиянието си, макар те вече да са огромни, тъй като суетата на Суперкласата изисква тя да се конкурира със себе си и да вижда, че е стигнала до най-високия връх.

В един идеален свят хората на върха биха разговаряли с авторите, режисьорите, стилистите и писателите, които в момента са със зачервени от умора очи и си мислят как ще се върнат в своите евтини хотелски стаи, наети в отдалечени от Кан градчета, за да започнат на другия ден маратона от молби, уговорки и очакване на срещи.

В реалния свят знаменитостите по това време са се заключили в стаите си, проверяват електронната си поща, оплакват се, че всички партита са еднакви, че бижутата на познатите им са по-големи от техните, че яхтата, която конкуренцията си е купила, изглежда страхотно… как е възможно?

Игор няма с кого да разговаря, но това не го вълнува. Победителят е сам.

Игор е преуспял собственик и президент на телефонна компания в Русия. Година по-рано си бе запазил най-хубавия малък апартамент в „Мартинес“ (където е задължително да платиш поне за дванайсет нощи, независимо колко ще останеш). Пристигна този следобед с частен полет, изкъпа се и слезе с надеждата да види една-единствена обикновена сцена.

Известно време бе обезпокояван от разни актриси, актьори и режисьори, но той имаше отличен отговор за всички: