Паулу Коелю - Победителят е сам

Стига на указаното място, гледа морето, отново проверява полученото от агентката съобщение — щом тя вече знае, значи уговорката е наистина сериозна. Но какво означава да приеме всичко? Да спи с режисьора ли? Или с изпълнителя на главната роля?

Никога преди не е правила такова нещо, но сега е готова на всичко. Та в края на краищата кой не мечтае да спи с филмова звезда?

Отново се взира в морето. Можеше да мине през квартирата, за да се преоблече, но е суеверна — щом е стигнала до този кей по дънки и бяла фланелка, трябва да изчака поне до края на деня, за да промени визията си. Отпуска колана си и сяда в поза лотос. Диша бавно и сякаш тялото, сърцето и мислите й се връщат на място.

Вижда как моторницата се приближава. Един мъж изскача и се отправя към нея.

— Габриела Шери?

Тя кимва утвърдително, мъжът я моли да го придружи. Качват се и поемат през море, задръстено с яхти от всякакъв вид и размер. Мъжът не й казва нищо, сякаш е далеч оттам, може би дори си представя какво става в каютите на тези малки кораби и мечтае да е собственик на някой от тях. Габриела се колебае — в главата й има куп въпроси и съмнения. Всяка мила дума би могла да направи от непознатия приятел. Би могъл да й помогне с ценна информация как да се държи в този момент. Но кой е той? Дали има някакво влияние над Гибсън, или е някой от нисшия персонал, който трябва просто да взема непознати актриси и да ги води при шефа си?

По-добре да си мълчи.

Пет минути по-късно спират до огромна яхта, изцяло боядисана в бяло. Успява да прочете името върху предната част на корпуса — Сантяго. Един от моряците спуска стълба и й помага да се качи на борда. Минава през широкия централен салон, където май се стягат за голямо вечерно парти. Отиват в задната част, където има малък басейн, две маси с чадъри, няколко шезлонга. Там вижда Гибсън и Знаменитостта, които се наслаждават на слънцето в ранния следобед!

„Не бих имала нищо против да си легна с когото и да било от двамата“, казва си наум с усмивка. Чувства се малко по-спокойна, въпреки че сърцето й бие учестено.

Знаменитостта я оглежда от глава до пети и й се усмихва дружелюбно, успокояващо. Гибсън се ръкува с нея отривисто, става, взема един от двата стола до най-близката маса и я кани да седне.

Обажда се по телефона и пита за номера на някаква хотелска стая. Повтаря го високо, докато я гледа.

Точно каквото си е помислила. Хотелска стая.

Затваря телефона.

— След като си тръгнете оттук, отидете в този апартамент в „Хилтън“. Там са дрехите на Хамид Хюсеин. Тази вечер сте канена на партито на Кап д’Антиб.

Не, не е каквото си мисли. Ролята е нейна! И партито на Кап д’Антиб, партито на Кап д’Антиб ! Гибсън пита Знаменитостта:

— Как ти се струва?

— По-добре да я чуем какво ще ни каже.

Гибсън кимва утвърдително и прави жест с ръка, който сякаш казва „Разкажи ни нещо за себе си“. Габриела започва с курса по актьорско майсторство и рекламите, в които е участвала. Забелязва, че двамата не й обръщат внимание, сигурно хиляди пъти са слушали подобни истории. Въпреки това не спира, говори все по-бързо, мисли, че няма какво повече да добави, шансът на живота й зависи от вярната дума, която не успява да намери. Диша дълбоко, опитва се да се държи, сякаш всичко е наред, иска да е оригинална, шегува се по малко, но не успява да се измъкне от сценария, подготвен от нейната агентка за подобни моменти.

След две минути Гибсън я прекъсва.

— Чудесно, но ние сме запознати с всичко това от биографията. Защо не ни разкажете нещо повече за себе си?

Някаква вътрешна преграда внезапно се разбива на парчета. Вместо да изпадне в паника, нейният глас сега става по-спокоен и по-уверен.

— Аз съм просто още една от милионите жени по света, които винаги са мечтали да се намират на тази яхта, да гледат морето, да говорят за възможността да работят с поне един от вас. Вие двамата го знаете. Съмнявам се, че има какво да добавя, за да променя нещо. Дали съм омъжена? Не, не съм. Като всяка неомъжена жена имам приятел, който е влюбен в мен и сега ме чака в Чикаго и се моли да не излезе нищо от това начинание.

Двамата се смеят. Тя се отпуска малко.

— Искам да се боря, доколкото мога, въпреки че осъзнавам, че съм на края на възможностите си, тъй като възрастта ми вече започва да става проблем за стандартите в киното. Зная, че има още много хора с моя талант или дори с още по-голям. Бях избрана, не знам точно защо, но реших да приема каквото и да било. Може би това е моят последен шанс и може би фактът, че го казвам сега, намалява стойността ми. Но нямам избор. През целия си живот съм мечтала за момент като този — да участвам в кастинг, да бъда избрана и да имам възможността да работя с истински професионалисти. Е, случи се. Ако си остана само с тази среща, ако се върна вкъщи с празни ръце, поне ще знам, че съм стигнала дотук заради нещото, което смятам, че притежавам — имам една цел и съм упорита. Аз съм си най-добрата приятелка и най-големият враг. Преди да дойда тук, мислех, че не ми се полага нищо, че не съм в състояние да отговоря на очакванията и че вероятно са сбъркали, когато са избирали кандидатката. Ала същевременно друга част от сърцето ми казваше, че това е отплатата, задето не съм се отказала, а съм направила избор и съм стигнала до края в битката си — отклони поглед от двамата. Внезапно изпита огромно желание да заплаче, но се овладя, защото това можеше да бъде сметнато за емоционален шантаж.