Паулу Коелю - Победителят е сам

Нещо подобно се беше случило преди няколко минути на плажа. Когато убийствата бъдеха установени, някой щеше да каже публично неизменното:

„Правим всичко възможно да открием убиеца.“

Ами да правят. Отново съдбата — винаги така щедра — беше показала пътя, който трябваше да се извърви. Мъченичеството няма да помогне. Като помисли, Ева би страдала повече от неговото отсъствие. Нямаше да има с кого да си приказва през дългите нощи и безкрайните дни, които щеше да прекара, докато очаква свободата му. Щеше да плаче винаги щом си представи как той мръзне и гледа белите стени на затвора. А когато дойдеше моментът най-сетне да тръгнат за дома край езерото Байкал, може би възрастта нямаше да им позволи да изживеят всички приключения, които бяха планирали заедно.

Полицаят излиза от закусвалнята и се връща на тротоара.

— Вие още ли сте тук? Да не сте се загубили, имате ли нужда от помощ?

— Не, благодаря.

— Вървете да си починете. По това време слънцето може да е много опасно.

Връща се в хотела. Пуска душа, къпе се. Моли телефонистката да го събуди в четири следобед — така ще си почине достатъчно, че да си възвърне ясната мисъл и да не прави повече глупости, като тази, която за малко не провали плановете му.

Звъни на портиера и си запазва маса на терасата за по-късно, когато се събуди. Иска му се да изпие един чай, без да го безпокоят. После започва да гледа в тавана, очаквайки сънят да дойде.

Няма значение откъде идват диамантите, стига да блестят.

В този свят единствено любовта заслужава абсолютно всичко. В останалото няма никаква логика.

Игор отново усеща, както му се е случвало много пъти в живота, че се чувства напълно свободен. Объркването малко по малко изчезва и идва прояснението.

Оставил е съдбата си в ръцете на Исус. Исус е решил той да продължи мисията си.

Унася се в сън без никакво чувство за вина.

Габриела решава да върви бавно към мястото, което й посочиха. Трябва да въведе ред в мислите си, трябва да се успокои. В този момент нейните най-съкровени мечти, както и най-зловещите й кошмари могат да се превърнат в реалност.

Телефонът изписква. Това е съобщение от агентката й: „Честито. Приеми всичко. Целувки.“

Гледа тълпата, която сякаш върви безцелно от единия до другия край на „Ла Кроазет“. Докато тя има цел! Вече не е една от многото авантюристки, дошли в Кан, без да знаят откъде да започнат. Тя има сериозна автобиография, достоен за уважение професионален опит, никога не се е опитвала да побеждава в живота само благодарение на физическите си дадености. Тя има талант! Затова са я избрали да се срещне с известния режисьор. Никой не й е помогнал, не й се е налагало да се облича предизвикателно, дори не й оставиха време да разучи ролята си.

Разбира се, че той ще вземе под внимание всичко това.

Спира, за да хапне — до момента не е яла абсолютно нищо, та щом отпива първата глътка кафе, мислите й сякаш се връщат към действителността.

Защо избраха точно нея?

Всъщност каква е ролята й във филма?

Ами ако когато Гибсън получи видеото, реши, че тя не е точно тази, която търси?

„Успокой се.“

Опитва се да си внуши, че няма какво да губи. „Ти се намираш пред уникален шанс в живота си.“ Няма уникални шансове, животът винаги дава още шансове. Но гласът настоява отново:

„Може. Но колко време ще отнеме? Ти знаеш на колко си години, нали?“

Да, разбира се. На двайсет и пет, възраст, на която актрисите, дори най-пробивните… и така нататък.

Няма нужда да си повтаря това. Плаща сандвича и кафето, отправя се към кея — този път се опитва да контролира своя оптимизъм, като си забранява да нарича хората авантюристи и рецитира наум правилата за позитивно мислене, за които успява да се сети — така избягва да разсъждава над срещата.

„Ако вярваш в победата, и победата ще повярва в теб.“

„Рискувай всичко в името на възможността и се разграничи от всичко, което те ограничава в света на конформизма.“

„Талантът е универсална дарба. Изисква се много смелост, за да го използваш — не се страхувай да бъдеш най-добрият.“

Не й е достатъчно да се съсредоточи върху казаното от големите учители, трябва да помоли за помощ и небесата. Започва да се моли, както прави винаги когато е тъжна. Чувства, че трябва да обещае нещо, и решава след Кан да отиде на поклонение във Ватикана, ако получи ролята.

Ако филмът наистина се реализира.

„Ако има световен успех.“

Не, достатъчно е да участва във филм с Гибсън, тъй като така ще привлече вниманието на други режисьори и продуценти. Ако това се случи, ще направи обещаното поклонение.