Паулу Коелю - Победителят е сам

Щом отровата достигне кръвта, всички нервни влакна в тялото се отпускат в първия момент, а после въобще престават да функционират, което довежда до бавно задушаване. Най-интересното — или най-лошото, както биха казали някои — е, че жертвата напълно осъзнава какво става, но не може да помръдне, за да помоли за помощ, както не може и да попречи на бавния процес на парализа, обхващащ цялото тяло.

В джунглата, когато по време на лов някой пореже пръста си на намазаната с отрова стрела, индианците знаят какво да приложат — дишане уста в уста и специална противоотрова от билки, които винаги носят със себе си, тъй като подобни инциденти са нещо обичайно. В градовете обичайните действия на лекарите от „Бърза помощ“ са абсолютно безполезни — те обикновено смятат, че става дума за сърдечен удар.

Игор не погледна назад, докато се връщаше. Знаеше, че в този момент единият от двамата „приятели“ търси виновника, докато другият звъни за линейка, която скоро щеше да пристигне на мястото, но без лекарите да знаят за какво става дума. Щяха да слязат с цветните си дрехи и червените жилетки, с един дефибрилатор — това е апаратът, който предизвиква шокове на сърцето — и с портативен електрокардиограф. В случая с курарето сърцето май е последният засегнат мускул и продължава да бие дори след настъпването на мозъчната смърт.

Нямаше да установят нищо нередно в сърцето, щяха да му поставят венозна инжекция, евентуално щяха да сметнат, че му е призляло от жегата или че е хранително отравяне, но дори и така трябваше да вземат всички обичайни мерки, което включваше и кислородна маска. По това време двайсетте минути вече щяха да са минали и въпреки че тялото можеше да е още живо, вегетативното състояние беше неизбежно.

Игор се молеше Явиц да не е извадил късмет да му помогнат навреме — иначе щеше да прекара остатъка от живота си в кома в болничното легло.

Да, беше планирал всичко. Беше използвал частния си самолет, за да влезе във Франция с пистолет, който да не може да бъде идентифициран, и с разни отрови, с които се беше снабдил благодарение на връзките си с действащите в Москва чеченски престъпници. Всяка стъпка и всяко действие бяха внимателно разучени и подготвени, както правеше обикновено при деловите си срещи. В главата си беше съставил списък с жертви — освен единствената, която познаваше лично, всички останали трябваше да са от различни класи, възраст и националност. Месеци наред беше анализирал живота на разни серийни убийци с помощта на компютърна програма, много популярна сред терористите, която не оставяше следи от направените проучвания. Беше взел всички необходими мерки, за да се измъкне незабелязан, след като изпълни мисията си.

Поти се. Не, не става дума за разкаяние — може би Ева наистина заслужава подобна жертва. Поти се заради безполезността на плана си. Жената, която най-много обича, трябва да знае, че той е способен на всичко за нея, включително да руши вселени, но дали наистина си струва? Или в даден момент трябва да приемем съдбата си и да оставим нещата да се развиват нормално, чакайки хората сами да се осъзнаят?

Уморен е. Вече не успява да разсъждава правилно. Кой знае, може пък мъченичеството да е по-добро от убийствата. Дали да не се предаде и по този начин да извърши най-голямата саможертва на човек, който принася собствения си живот в името на любовта? Нали това е направил Исус за света, той е най-добрият пример. Когато враговете му видели, че е разпнат на кръста, помислили, че това е всичко. Били доволни от себе си, чувствали се победители. Били сигурни, че завинаги са приключили с проблема.

Объркан е. Неговият план е да унищожава вселени, а не да дава свободата си в името на любовта. В съня му момичето с дебелите вежди приличаше на скърбящата Богородица — майката със сина на ръце, едновременно горда и страдаща.

Отива в банята и пуска студената вода на душа върху главата си. Може би объркването му се дължи на недоспиването, на чуждото място, на часовата разлика или на факта, че вече изпълнява плана си — макар да е смятал, че никога няма да го направи. Сеща се за обещанието, дадено пред мощите на света Магдалена в Москва. Но дали постъпва правилно? Трябва му знак.

Жертвата. Да, трябваше да е помислил и за това, но навярно е било необходимо да разруши два свята днес, за да успее да види ясно случващото се. Ще спаси любовта си, като се принесе в жертва. Тялото му ще бъде хвърлено на палачите, които съдят само по действията и забравят намеренията и подтиците, които стоят зад всеки акт, смятан за „безумство“ от обществото. Исус (който знае, че любовта заслужава всичко) ще получи духа му, а Ева ще получи душата. Ще знае на какво е бил способен — да се предаде, публично да се принесе в жертва в името на един човек. Няма да бъде осъден на смърт, тъй като във Франция гилотината е премахната преди много десетилетия, но вероятно ще прекара дълги години в затвора. Тя ще дойде да го посети, ще му донесе храна, ще имат време да разговарят, да размишляват, да се обичат — дори и телата им да не се докосват, душите им най-после ще бъдат заедно, повече от когато и да било. Дори и да им се наложи да чакат, за да заживеят в дома, който иска да построи близо до езерото Байкал, това чакане ще ги пречисти и благослови.