Паулу Коелю - Победителят е сам

Моделите ходят на всички партита, на които ги канят. Държат се, сякаш са много по-важни, отколкото изглеждат, но вътрешно знаят, че ако някой успее да проникне през изкуствената ледена стена, която издигат около себе си, ще е добре дошъл. Гледат на по-възрастните мъже с някаква смесица от погнуса и привличане — знаят, че в джоба им се крие ключът за света на звездите, ала в същото време не искат да бъдат смятани за луксозни проститутки. Винаги са с чаша шампанско в ръка, но то е просто част от имиджа, който се опитват да наложат. Знаят, че в алкохола се съдържат неща, които могат да навредят на фигурата им, и предпочитаната напитка е негазирана минерална вода. Въпреки че не се отразява на килограмите, газираната вода подува корема. Имат идеи, мечти, достойнство, макар че всичко ще изчезне някой ден, когато вече няма да успяват да прикриват ранните признаци на целулита.

Дават таен обет пред себе си — никога да не мислят за бъдещето. Харчат по-голямата част от спечеленото за разкрасяващи продукти, които гарантират вечна младост. Обожават елегантните обувки, но те са прекалено скъпи. Въпреки това понякога си позволяват лукса да си купят най-хубавите. Чрез приятели успяват да си намерят дрехи на половин цена. Живеят в малки апартаменти с баща си, майка си, брат си, който следва, сестра си, която е избрала кариерата на библиотекарка или е тръгнала по пътя на науката. Всички смятат, че моделите печелят цяло състояние и им искат пари назаем. И те дават, защото искат да изглеждат по-важни, по-богати, по-извисени от простосмъртните. Когато отиват в банката, сметката им винаги е на червено, а лимитът на кредитната карта — изчерпан.

Събрали са стотици визитни картички, запознали са се с добре облечени мъже, които са им предложили работа, и макар и да знаят, че тези предложения не са истински, от време на време им се обаждат, колкото да поддържат връзка в случай, че някой ден им потрябва помощ, въпреки че тя си има своята цена. Всички вече са попадали в капана. Всички са мечтали за лесен успех, но са разбрали, че той не съществува. Всички са изстрадали за своите седемнайсет години редица разочарования, предателства и унижения, но въпреки това са продължили да вярват.

Не спят добре заради хапчетата. Слушат истории за анорексията — най-разпространената болест в тези среди, която представлява нервно разстройство заради обсебващата мисъл за теглото и външния вид, като крайният резултат е, че организмът започва да отхвърля всякакъв вид храна. Казват, че на тях това не може да им се случи. Но никога не забелязват първите симптоми.

От детството са навлезли направо в света на лукса и блясъка. Не са минали през юношеството и младостта. Когато ги питат какви са плановете им за бъдещето, винаги имат готов отговор: „Да следвам философия. Тук съм само за да събера пари за обучението си.“

Знаят, че не е истина. По-точно знаят, че има нещо странно в това изречение, но не успяват да разберат какво е. Наистина ли искат диплома? Трябват ли им пари, за да платят обучението си? В крайна сметка не могат да си позволят лукса да ходят на лекции — сутрин винаги има кастинг, следобед фотосесия, привечер коктейл, после някое парти, на което трябва да присъстват, за да ги видят, да им се възхищават и да ги желаят.

Според хората, които ги познават, живеят в приказен свят. Известно време дори самите те вярват, че това е всъщност смисълът на живота — имат почти всичко, за което са завиждали на момичетата от списанията и рекламите за козметични продукти. С малко дисциплина дори успяват да спестят пари. Докато един ден при внимателното изследване на кожата не открият първите белези на времето. От този момент нататък знаят, че е само въпрос на късмет стилистът или фотографът да не забележи същото. Дните им са преброени.

Вместо да се върне към книгата си, Жасмин става, налива си чаша шампанско (все пак е позволено, въпреки че рядко някой го пие), взема си един хотдог и отива до прозореца. Стои там смълчана и гледа морето. Нейната история е различна.

Събужда се потен. Поглежда часовника до леглото, вижда, че е спал едва четирийсет минути. Чувства се изтощен, уплашен, обзет от паника. Винаги е смятал, че не е в състояние да причини никому зло, а тази сутрин беше убил двама невинни. Не за пръв път разрушаваше един свят, но винаги досега бе имал сериозни основания за това.