Паулу Коелю - Победителят е сам

Да, жертвата. Спира душа, гледа известно време лицето си в огледалото, но не вижда себе си, а Агнеца, който е готов отново да бъде принесен в жертва. Облича същите дрехи от сутринта, слиза на улицата, отива до мястото, където седеше малката продавачка, и се приближава до първия срещнат полицай.

— Аз убих момичето, което беше тук.

Полицаят гледа добре облечения мъж, който обаче е рошав и с тъмни кръгове под очите.

— Която продаваше сувенири ли?

Кимва в знак на потвърждение — точно така.

Полицаят не обръща особено внимание на приказките му. Поздравява една двойка с торби от супермаркета.

— Трябваше да си наемете домашен помощник!

— Стига вие да му плащате — отвръща жената с усмивка. — Много трудно се намират хора за работа тук.

— Всяка седмица сте с нов диамант на пръста. Не мисля, че това е истинската причина.

Игор гледа и недоумява. Току-що е признал престъплението си.

— Вие май не разбрахте какво ви казвам!

— Горещо е. Вървете и се наспете, починете си, Кан има какво да предложи на гостите си.

— А момичето?

— Вие познавахте ли я?

— Никога преди не я бях виждал. Тя беше тук днес сутринта. Аз…

— … вие сте видели линейката и как я отнасят. Разбирам. И сте решили, че е убита. Не зная откъде сте, не зная дали имате деца, но внимавайте с дрогата. Казват, че не вреди чак толкова, но вижте какво се случи с нещастната дъщеря на португалците — и се отдалечава, без да дочака отговор.

Трябваше ли да настоява, да даде технически подробности, та да го вземат на сериозно? Разбира се, че беше невъзможно да се убие човек посред бял ден на главния булевард в Кан. Беше готов да говори и за другия унищожен свят, угаснал насред претъпкано с хора място.

Но представителят на закона, на реда, на добрите нрави не му обърна внимание. В какъв свят живееха? Трябваше ли да извади пистолета от джоба си и да стреля във всички посоки, за да му повярват най-накрая? Трябваше ли да се държи като дивак, който убива безпричинно, за да го изслушат най-накрая?

Игор проследява с очи полицая, вижда го как пресича улицата и влиза в една закусвалня. Решава да постои още малко, да го изчака, ако промени решението си, ако потърси сведения от полицейското и се върне да говори с него, за да разбере повече за престъплението.

Но е почти сигурен, че това няма да се случи. Сеща се за коментара за диаманта на жената. Дали случайно полицаят знае откъде го има тя? Разбира се, че не. Иначе вече щеше да я е отвел в управлението по обвинение, че има крадени вещи.

За жената, разбира се, диамантът като по чудо се е появил в някой от луксозните магазини, след като е бил шлифован — както винаги казваха продавачите — от холандски или белгийски бижутери. Оценяват го според чистотата, теглото и начина на обработка. Цената можеше да варира от неколкостотин евро до нещо абсолютно непостижимо за повечето простосмъртни.

Диамант. Брилянт, ако предпочитате така да го наричате. Както всички знаят, най-обикновено парче въглен, преобразувано от високата температура и времето. Тъй като в него няма нищо органично, е невъзможно да се узнае колко време е необходимо, за да се промени структурата му, но геолозите допускат, че някъде между триста милиона и един милиард години. Обикновено се формира на дълбочина от сто и петдесет километра, като постепенно се изтласква към повърхността и така добиването му става възможно.

Диамант — това е най-устойчивият и твърд материал, създаден от природата, който може да се реже и обработва само с помощта на друг диамант. Частиците, отпадъци от обработката, ще влязат в употреба в индустрията, в полиращи и режещи машини, само толкова. Но иначе диамантът се използва единствено в бижутерията и в това е неговата значимост — че не служи за абсолютно нищо.

Върховно проявление на човешката суета.

Преди сравнително малко десетилетия, когато светът сякаш се беше обърнал към практичните неща и социалното равенство, диамантите бяха поизчезнали от пазара. Докато накрая най-голямата добивна компания със седалище в Южна Африка не реши да наеме най-добрите рекламни агенции на планетата. Суперкласата се срещна със Суперкласата, направиха се проучвания, които доведоха до едно-единствено изречение от три думи:

Диамантите са вечни.

Готово, проблемът е решен, бижутерите започват да инвестират в идеята и индустрията отново процъфтява. Щом като диамантите са вечни, значи няма по-добро средство да се изрази любовта, която на теория също би трябвало да е вечна. Няма нищо по-категорично, което да открои Суперкласата от останалите милиарди жители, намиращи се в по-долната част на пирамидата. Търсенето на камъни започва да нараства, цените също се вдигат. Не след дълго въпросната южноафриканска група, която дотогава диктува правилата на международния пазар, се вижда обградена с трупове.