Паулу Коелю - Победителят е сам

Но Хамид вече се е отправил към най-лошата маса в салона — запазена за асистентите на знаменитостите, които въпреки всички предпазни мерки винаги намираха начин да проникнат вътре.

„Хамид е добър човек — мисли си домакинът, като гледа как известният дизайнер се отдалечава с вдигната глава. — А тази вечер май започва доста тежко за него.“

Сядат на масата в ъгъла. Габриела разбира, че това е единственият й шанс — още един невероятен шанс като появилите се през деня. Казва колко е доволна от поканата и че ще направи всичко възможно и невъзможно, за да отговори на очакванията.

— Имам ви доверие. Подписах договора, без да го чета — останалите трима не проронват нито дума, само се гледат. Нещо лошо ли има? Или е от шампанското? По-добре да продължи разговора. — И съм още по-доволна, защото противно на онова, което приказват, кастингът беше справедлив. Никакви връзки, никакви ходатайства. Явих се сутринта и още преди да съм дочела докрай текста, ме прекъснаха. И ми казаха да отида на една яхта, за да говоря с режисьора. Това е чудесен пример за целия артистичен свят, господин Хюсеин. Да се подхожда достойно към професията. Да има почтеност, когато се избират хората, с които ще се работи. Хората си представят света на киното по съвсем различен начин. Мислят, че единственото, което наистина има значение…

Щеше да каже „е да спиш с продуцента“, но до него седи жена му.

— … е външният вид.

Келнерът носи предястието и започва да рецитира монолога, който се очаква от него:

— За ордьовър предлагаме артишок в сос от дижонска горчица, овкусен със зехтин и билки, и тънки резенчета козе сирене от Пиренеите.

Само момичето обръща внимание на думите му и се усмихва. Той усеща, че не е желан, и се отдалечава.

— Сигурно е много вкусно!

Оглежда се. Никой не докосва приборите си. Случва се нещо много лошо.

— Вие май искате да си поговорите, нали? Може би ще е по-добре да седна на друга маса.

— Да — казва Хамид.

— Не, останете тук — казва жената.

Ами сега, какво да прави?

— Доволна ли сте от компанията на вашия придружител? — пита жената.

— Аз току-що се запознах с Гюнтер.

Гюнтер. Хамид и Ева поглеждат към безучастния Игор до тях.

— А той с какво се занимава?

— Но нали вие сте негови приятели?

— Да. И знаем с какво се занимава. Но не ни е ясно доколко вие познавате живота му.

Габриела отправя поглед към Игор. Защо не й помогне?

Идва някой, който пита какво вино биха искали да пият.

— Бяло или червено?

Спасява я един непознат.

— Червено за всички — отговаря Хамид.

— Да се върнем на темата. С какво се занимава Гюнтер?

Не е спасена.

— С машиностроене, доколкото разбрах. Нямаме нищо общо с него, освен факта, че и двамата чакахме приятели, които така и не дойдоха.

Добър отговор, мисли Габриела. Кой знае, може би тази жена има тайна връзка с нейния придружител. Или явна връзка, която съпругът тъкмо тази вечер е разкрил, и навярно затова се усеща такова напрежение във въздуха.

— Казва се Игор. Собственик е на един от най-големите мобилни оператори в Русия.

Ако е така, защо я беше излъгал? Решава да замълчи.

— Очаквах да те срещна тук, Игор — казва жената.

— Дойдох да те отведа. Но промених решението си — отвръща рязко той.

Габриела докосва чантата си, пълна с хартия, и се преструва на изненадана.

— Мобилният ми телефон звъни. Мисля, че моят кавалер току-що е пристигнал и трябва да го открия. Моля за извинение, но идва отдалеч само за да бъде с мен, не познава никого тук.

Става. Според етикета не бива да се подава ръка на хора, които се хранят, въпреки че до момента никой от тях дори не е докоснал приборите си. Ала чашите с червено вино вече са празни.

Мъжът, който допреди две минути се казваше Гюнтер, поръчва цяла бутилка за масата.

— Надявам се, че си получила посланията ми — казва Игор.

— Получих три. Може би местният мобилен оператор е по-зле от онзи, който ти си създал.

— Не говоря за телефона.

— В такъв случай не зная за какво става дума. Иска й се да каже: „Разбира се, че зная.“

Както на Игор би трябвало да му е известно, през първата година от връзката си с Хамид тя бе в очакване на някое телефонно обаждане, съобщение, общ приятел, който да каже, че му липсва. Не искаше той да е наблизо, но знаеше, че най-неправилното би било да го нарани — трябваше поне да укроти Беса, да го накара да повярва, че в бъдеще ще си останат добри приятели. Един следобед беше пила малко повече и реши да му се обади — беше сменил номера на мобилния си телефон. Когато се обади в офиса, разбра, че „е на делова среща“. Продължи да му звъни — винаги когато пийваше, добиваше кураж, — но се оказваше, че Игор „е заминал“ или „ще се обади веднага след това“. Което така и не се случи, разбира се.