Паулу Коелю: Победителят е сам

— Ти ме предаде. Не става дума само за двете години, през които си с този мъж, но и за целия ни съвместен живот.

Ева не отговаря.

— На какво си способен, за да продължиш да бъдеш с нея?

Хамид се колебае дали трябва да отговори, или не. Ева не е стока, която може да бъде изтъргувана.

— Попитай по друг начин.

— Чудесно. Би ли дал живота си за жената до теб?

В очите на онзи мъж се крие злото. Дори и да е успял да вземе някой нож от ресторанта (не беше обърнал внимание на този детайл, но е добре да помисли за всички възможни варианти), лесно ще успее да го обезоръжи. Не, не би могъл да даде живота си за никого, освен за Господ или за водача на своето племе. Но трябва да каже нещо.

— Бих се борил за нея. Смятам, че при екстремна ситуация бих могъл да извърша убийство заради нея.

Ева не издържа повече на напрежението. Иска й се да каже всичко, което знае за мъжа, седящ вдясно от нея. Убедена е, че той е извършил престъплението и е сложил край на подхранваната от толкова години мечта на своя нов спътник в живота да стане продуцент.

— Нека се качим горе.

Всъщност иска да каже: „Моля те, да се махнем веднага. Ти разговаряш с един психопат.“ Игор сякаш не чува.

— Би могъл да извършиш убийство заради нея. Следователно можеш и да умреш заради нея.

— Ако се бия и загубя, смятам, че да. Но да не разиграваме сцена тук, на плажа.

— Искам да се кача горе — настоява Ева.

Но самолюбието на Хамид вече е засегнато. Не може да си тръгне като някой страхливец. Започва древният танц на мъжете и животните, за да впечатлят женската.

— След като си тръгна, престанах да бъда същият — казва Игор, сякаш е сам на плажа. — Работата ми вървеше добре. През деня успявах да запазя хладнокръвие, но нощите прекарвах в дълбока депресия. Изгубих част от себе си и никога няма да успея да си я възвърна. Мислех, че ще мога, ако дойда в Кан. Но сега, когато съм тук, виждам, че онова, което умря в мен, не може и не бива да бъде съживено. Никога не бих се върнал при теб, дори и да се влачиш в краката ми, дори и да ме молиш за прошка, дори и да ме заплашваш със самоубийство.

Ева въздъхва. Поне няма да има разправии.

— Ти не разбра посланията ми. Аз ти казах, че съм в състояние да разруша света, но ти не го видя. А дори и да си го видяла, не повярва. Какво означава да разрушиш света?

Пъхва ръка в джоба на панталона и вади малък пистолет. Но не го насочва към никого, погледът му продължава да е вперен в морето и луната. Кръвта във вените на Хамид потича по-бързо — дали другият се опитва просто да го изплаши и унижи, или се намира пред смъртоносна схватка? Но тъкмо на партито ли? Знаейки, че могат да го заловят, още щом се качи горе? Не може да е толкова луд — иначе нямаше да е постигнал всичко, което е успял да спечели в живота.

Повече не бива да се разсейва. Той е воин и е обучен да се защитава и да напада. Трябва да остане абсолютно неподвижен, тъй като, макар и другият да не го гледа директно, знае, че сетивата му следят всеки жест.

Единственото, което може да движи, без да бъде усетен, са очите. На плажа няма никого. Отгоре се чуват първите акорди на музикантите, които настройват инструментите си и се подготвят за голямото нощно веселие. Хамид не разсъждава — сега инстинктите му се канят да действат без участието на мозъка.

Между него и мъжа седи Ева, която е хипнотизирана от оръжието. Ако опита нещо, Игор ще се обърне да стреля и може да я рани.

Да, може би първата му хипотеза е правилната. Иска само да ги сплаши. Да го принуди да се държи като страхливец и да изгуби честта си. Ако наистина има намерение да стреля, няма да държи оръжието така небрежно. По-добре да поговори с него, да го успокои, докато търси изход.

— Какво означава да разрушиш света? — пита Хамид.

— Означава просто да унищожиш един живот. Вселената свършва там. Всичко онова, което човек е видял, опитал, всички хубави и лоши неща, изпречили се на пътя му, всички мечти, надежди, провали и победи, всичко престава да съществува. В училище изучавахме един откъс, за който едва по-късно разбрах, че е от протестантски свещеник. Гласеше нещо от рода на: „Когато това море пред нас понесе песъчинка към дълбините, цяла Европа става по-малка. Разбира се, че не можем да го усетим, защото е просто една песъчинка. Но в този момент континентът се смалява.“

Игор прави пауза. Започва да се изнервя от шума горе. Вълните преди това го караха да се чувства по-спокоен и отпуснат, готов да вкуси този миг с цялото полагащо му се уважение. Ангелът с дебелите вежди присъства на всичко и е доволен от нещата, които вижда.