Паулу Коелю: Победителят е сам

Започнаха да й се привиждат призраци навсякъде. Усещаше, че я следят и че съвсем скоро ще я последва съдбата на просяка и на останалите хора, за които той твърдеше, „че им е помогнал да се озоват в по-добро положение“. През това време Хамид, който никога не я разпитваше за миналото, убеден, че всеки има право да пази личния си живот дълбоко заровен в паметта, правеше всичко възможно тя да е щастлива. Казваше, че животът му е придобил смисъл от мига, в който я е срещнал, и я уверяваше, че може да се чувства сигурна и защитена.

Един ден Абсолютното зло позвъни на вратата на дома им в Лондон. Хамид беше там и го изгони. Нищо не се случи в следващите месеци.

Малко по малко успя да заблуди себе си. Да, беше направила верния избор — от момента, в който изберем един път, другите изчезват. Беше наивно да мисли, че е възможно да е женена за един и да е приятелка с друг — това се случва само тогава, когато хората са уравновесени, но нейният бивш съпруг не беше такъв. По-добре да вярва, че някаква невидима ръка я е спасила от Абсолютното зло. Притежава достатъчно женски качества, за да накара мъжа до себе си да стане зависим от нея. Опитва се да му помага във всичко — тя е негова съпруга, любовница, сестра и съветник.

Старае се от все сърце да подкрепя своя нов спътник в живота. През цялото това време се сприятели истински с един-единствен човек — жена, която както се появи, така и изчезна. И тя беше рускиня, но за разлика от нея току-що беше изоставена от своя съпруг и се намираше в Англия, без да знае какво да прави. Разговаряха почти всеки ден.

„Всичко е зад гърба ми — казваше. — И не съжалявам за решението си. Бих постъпила по същия начин, дори ако Хамид — против волята ми — не беше купил на мое име красивото имение в Испания. Бих взела същото решение, ако Игор, моят бивш съпруг, ми беше предложил половината си състояние. Бих взела същото решение, защото зная, че повече не бива да се страхувам. Щом един от най-желаните мъже в света иска да е с мен, значи струвам повече, отколкото си мисля.“

Всичко беше лъжа. Не се опитваше да убеди единствения човек, пред когото се разкриваше, а самата себе си. Беше един фарс. Зад силната жена, седнала в този момент на маса с двама важни и влиятелни мъже, се криеше момиче, което се страхува да не изгуби всичко, да не остане само, бедно, без никога да е изпитало радостта от майчинството. Дали беше свикнала с лукса и разкоша? Не. Винаги се беше старала да е готова да загуби всичко още на другия ден, още щом откриеха, че е много по-лоша от онова, за което тя се мислеше, че не може да отговори на очакванията на другите.

Умееше ли да манипулира мъжете? Да. Всички я смятаха за силна, самоуверена, господарка на собствената си съдба, която може внезапно да изостави всеки мъж, колкото и важен и желан да е той. А най-лошото беше, че мъжете го вярваха. Също като Игор. Също като Хамид.

Тъй като умееше да се преструва. Тъй като никога не казваше онова, което мисли. Тъй като беше най-добрата актриса на света и умееше да прикрива по-добре от всеки друг своята ранимост.

— Какво искаш? — пита той на руски.

— Още вино.

Гласът му прозвучава така, сякаш отговорът е без значение — той вече е казал какво иска.

— Преди да си тръгнеш, ти казах нещо. Изглежда, си забравила.

Беше казал много неща като „моля те, обещавам, че ще се променя и ще работя по-малко“ или „ти си жената на моя живот“, „ако си тръгнеш, ще ме унищожиш“, думи, каквито всички чуват и знаят, че са напълно лишени от смисъл.

— Аз ти казах, че ако си тръгнеш, ще разруша света.

Тя не си спомня, но е възможно да е така. Игор никога не е можел да губи.

— А това какво означава? — пита го на руски.

— Проявете добро възпитание и говорете на английски — прекъсва ги Хамид.

Игор го поглежда.

— Ще говоря на английски не заради доброто възпитание. А защото искам да разбереш.

И обръщайки се отново към Ева:

— Казах, че ще разруша света, за да те върна обратно. Започнах делото си, но бях спасен от един ангел. Ти не заслужаваш. Ти си себична и коравосърдечна, интересува те само как да се сдобиеш с повече слава и пари. Отказа се от всичко хубаво, което исках да ти дам, защото смяташ, че един дом във вътрешността на Русия не отговаря на представата ти за света, в който мечтаеш да живееш. Но ти не принадлежиш към него, както и никога няма да принадлежиш.

Пожертвах себе си, пожертвах и други хора заради теб. А не е честно. Трябва да стигна до края, за да се върна в света на живите с усещането, че съм изпълнил дълга и мисията си. Защото сега, докато разговаряме, аз съм в света на мъртвите.