Паулу Коелю - Победителят е сам

— Не се притеснявайте, можех и сама — казва тя. — Но тъкмо затова гледам ръката ми да е заета — опитвам се да пуша по-малко.

Искаше й се да каже: „Държа мобилния си телефон в ръка, понеже се опитвам да предпазя идиота до себе си. Който не иска да ми повярва. Който никога не се е интересувал от моя живот и от нещата, които съм преживяла. Ако получа още едно съобщение, ще вдигна скандал и той ще се принуди да си тръгне с мен дори и против волята си. Дори и после да ме обижда, поне ще зная, че съм спасила неговия живот. Познавам убиеца. Чувствам, че Абсолютното зло е наблизо.“

Една рецепционистка започва да кани гостите да се отправят към салона на горния етаж. Хамид Хюсеин е готов да приеме съдбата си, без да се оплаква — снимките ще останат за утре, ще изкачи стъпалата с нея. В този момент се появява един от неговите асистенти.

— Жасмин Тайгър не е на партито. Навярно си е тръгнала.

— Няма значение. Може би са забравили да я предупредят, че ще се срещнем тук.

Изглежда спокоен като човек, който е свикнал да се преборва с подобни ситуации. Но кръвта му кипи — тръгнала си е от партито, така ли? За коя се мисли?

Толкова е лесно да се умре. Въпреки че човешкият организъм е един от най-съвършено сътворените механизми в природата, достатъчно е един мъничък оловен куршум да проникне с определена скорост в тялото, на точното място, и готово.

Смъртта. Според речника това е прекратяването на живота (въпреки че думата „живот“ също се нуждае от по-добро обяснение). Окончателното спиране на всички жизнени функции на тялото — мозък, дишане, кръвообращение, сърдечна дейност. Две неща устояват на този процес за още няколко дни или седмици — косата и ноктите продължават да растат.

Когато се касае за религии, дефиницията се променя. Според някои вярвания става дума за преминаване в по-висше измерение, докато според други това е временно състояние и душата, която преди е обитавала едно тяло, след време отново ще се върне, за да плати за греховете си или за да се наслади при следващото си прераждане на благословията, отказана й преди.

Момичето до него е спокойно. Или ефектът от шампанското е достигнал своята кулминация, или вече е отшумял и сега тя си дава сметка, че не познава никого, че това може да се окаже нейната първа и последна покана, че понякога мечтите и сънищата се превръщат в кошмари. Когато той се отдалечи с тъжното момиче, при нея дойдоха други мъже, но очевидно с никого не успя да се почувства добре. Щом го видя отново, помоли да остане с него през остатъка от вечерта. Попита дали разполага с транспорт, тъй като е без пари, а нейният придружител очевидно повече няма да се появи.

— Да, мога да ви откарам. С удоволствие.

Не влиза в плановете му, но откакто е забелязал наблюдаващия тълпата полицай, знае, че трябва да е с компания — той е просто един от многото важни и непознати присъстващи, доволен, че до себе си има доста по-млада хубава жена, което перфектно се вписва в обстановката.

— Не смятате ли, че вече трябва да влизаме?

— Да. Но аз познавам този тип мероприятия и ще е по-разумно да почакаме хората да седнат. Поне три-четири маси са запазени и не бива да рискуваме да изпаднем в неловка ситуация.

Забелязва, че момичето е разочаровано от факта, че той няма запазено място, но се примирява.

Сервитьорите събират празните чаши, които са из цялата градина. Манекенките вече са слезли от смешните подиуми, където танцуваха, за да покажат на мъжете, че на земята все още има интересни неща, както и за да напомнят на жените, че спешно трябва да си направят липосукция, да си сложат ботокс или силикон, да прибегнат до пластична хирургия.

— Моля ви, да вървим. Трябва да хапна. Ще ми прилошее.

Тя го хваща под ръка и те се отправят към салона на горния етаж. Очевидно посланието за Ева е получено и отворено. Вече знае какво трябва да очаква от един толкова лош човек като бившата си съпруга. Присъствието на ангела с дебелите вежди продължава да го следва. Тъкмо той го накара да се обърне в точния момент, за да забележи цивилния полицай, когато теоретично вниманието му трябва да е съсредоточено върху току-що пристигналия прочут дизайнер.

— Добре, да влизаме.

Изкачват се по стълбите и отиват до салона. Точно преди да влязат, той деликатно я моли да пусне ръката му, тъй като неговите приятели може да изтълкуват погрешно видяното.

— Женен ли сте?

— Разведен.

Да, Хамид е сигурен, интуицията му не го лъже, проблемите от вечерта вече нищо не представляват пред онова, което вижда. Вече няма никакъв професионален интерес да участва в кинофестивал, няма причина да е тук.