Паулу Коелю - Победителят е сам

— Игор!

Мъжът, който е на разстояние и е придружен от по-млада жена, поглежда към него. Сърцето на Ева подскача.

— Какво правиш?

Но Хамид вече е станал, без да се извини. Не, той не знае какво прави. Отправя се директно към Абсолютното зло, без задръжки, в състояние да извърши всичко — абсолютно всичко. Мисли, че пред него стои възрастен човек, срещу когото може да се изправи с физическа сила или с логични доводи. Но той не знае, че Абсолютното зло има детско сърце, че изобщо не се чувства отговорен за действията си и винаги е убеден в правотата си. А когато не постигне онова, което иска, не се страхува да прибегне до всички възможни средства, за да удовлетвори желанията си. Сега разбира защо Ангелът се е превърнал в Демон толкова бързо — защото чувството за мъст и гневът винаги са били стаени в сърцето му, макар и да твърди, че е пораснал и надмогнал травмите си. Защото е бил най-добър сред най-добрите, когато е трябвало да покаже способността си да побеждава в живота, и това е затвърдило у него чувството за всевластие. Защото не знае да се отказва — след като е оцелял в най-трудните моменти, заради които може да върви напред, без никога да поглежда назад, таейки в сърцето си думите: „Един ден ще се върна. И тогава ще видите на какво съм способен.“

— Очевидно е видял някого, който е по-важен от нас — казва хапливо бившата мис Европа, също седнала на масата на домакина заедно с други знаменитости.

Ева се опитва да замаже неловкото положение. Но не знае какво да прави. Домакинът сякаш се забавлява, изчаква нейната реакция.

— Извинете. Това е мой стар приятел.

Хамид се отправя към мъжа, който сякаш се стъписва. Момичето до него започва да вика:

— Да, тук съм, господин Хюсеин! Аз съм вашата нова актриса!

Хора от другите маси се обръщат да видят какво става. Домакинът се усмихва — винаги е добре да се случи нещо необичайно, така гостите му ще имат за какво да си говорят после. В това време Хамид се изправя срещу мъжа, а домакинът усеща, че има някакъв проблем, и се обръща към Ева:

— Мисля, че ще е по-добре да го върнете тук. Ако желаете, може и приятелят ви да седне при нас. Но боя се, че дамата му трябва да бъде настанена на друга маса.

Гостите вече са насочили вниманието си към чиниите, към разговорите за яхти, частни самолети, котировки на борсата. Само домакинът следи зорко какво става.

— Отидете! — настоява той.

Но Ева не е там, както той смята. Мислите й са на хиляди километри разстояние, в един ресторант в Иркутск, близо до езерото Байкал. Сцената беше различна, Игор отвеждаше друг мъж навън.

С големи усилия става и се приближава.

— Върни се на масата — заповядва тихо Хамид. — Ние двамата ще излезем да си поговорим.

Тъкмо това е най-абсурдният ход, който може да бъде предприет в този момент. Тя се вкопчва в ръката му, преструва се, че се смее и че е радостна от срещата с някого, когото не е виждала отдавна. Казва с възможно най-спокойния глас:

— Но вечерята вече започва!

Пропусна да каже „любов моя“. Не искаше да отвори дверите на ада.

— Тя има право. По-добре да поговорим тук.

Игор ли го каза? Да не би тя да си внушава разни неща и появата му да няма нищо общо с онова, което си мисли? Да не би пък детето най-после да е пораснало и да се е превърнало в отговорен зрял мъж? Може би на демона му е опростена арогантността и сега се връща в небесното царство?

Иска й се да греши, но двамата мъже продължават да са втренчени един в друг. Хамид успява да съзре нещо много лошо в сините зеници и за миг настръхва. Момичето му подава ръка.

— Много ми е приятно. Казвам се Габриела…

Той не отговаря на поздрава. Очите на другия мъж святкат.

— Има една маса в ъгъла. Да седнем там заедно — казва Ева.

Маса в ъгъла ли? Жена му ще напусне почетното място и ще седне на някаква маса в ъгъла, така ли? Но Ева вече е хванала двамата мъже под ръка и ги води към единствената свободна маса, намираща се близо до входа за сервитьорите. „Актрисата“ следва групата. Хамид се отскубва за момент, връща се при домакина и моли за извинение.

— Току-що срещнах един приятел от детството, който утре сутрин заминава, и не бих искал да пропусна възможността да си поприказваме. Моля, не ни чакайте, не зная колко време ще се задържим там.

— Никой няма да заеме вашите места — отвръща с усмивка домакинът, знаейки, че двата стола ще останат свободни.

— Смятах, че е приятел от детството на жена ви — подхвърля бившата мис Европа.