Паулу Коелю - Победителят е сам

Не, тук са, за да уреждат сделки, да блестят и евентуално да се позабавляват малко. Забавлението е по желание и е съвсем маловажно.

Хората, които се намират тук тази вечер, идват от трите върха на въображаем триъгълник. От едната страна са онези, които вече са постигнали всичко, прекарват дните си на игрището за голф, на безкрайни обеди или в клубовете със специален достъп, а когато влизат в някой магазин, разполагат с достатъчно пари да купуват, без да питат за цената. Стигнали са до върха и си дават сметка за нещо, за което преди не са мислили — не могат да живеят сами. Компанията на съпруга или съпругата им е непоносима. Те изпитват нужда постоянно да са в движение, все още вярват, че съществено се различават от останалата част на човечеството, макар вече да са открили, че в момента, в който са се оттеглили от кариерата си, са се сблъскали със също толкова досадно ежедневие, колкото и хората от средната класа — закуска, четене на вестници, обяд, веднага след това дрямка, вечеря, телевизия. Приемат повечето покани за вечеря. В края на седмицата посещават светските или спортните мероприятия. Прекарват отпуските си по разни модни места (въпреки че вече са пенсионери, продължават да вярват, че съществува нещото, наречено „отпуска“).

На втория връх на триъгълника са онези, които все още не са постигнали нищо. Те се опитват да плават в бурно море, да преодолеят устойчивостта на победителите, да демонстрират радост дори когато се намират в болницата с баща си или майка си, дори когато продават онова, което сами не притежават.

И накрая, най-отгоре е Суперкласата.

Ето я идеалната комбинация за едно парти. Онези, които са стигнали дотам, но са продължили нормалния си път в живота — времето на тяхното влияние е отминало и въпреки че все още имат пари за много поколения напред, едва сега, когато вече е късно, откриват, че властта е по-важна от богатството. Онези, които още не са стигнали дотам и се борят с всички сили и ентусиазъм да оживят партито, мислейки, че наистина са успели да направят добро впечатление, откриват, че и през следващите седмици никой не им се обажда по телефона въпреки многото раздадени визитни картички. Най-накрая са онези, които са се закрепили на върха, но са наясно, че там духа прекалено силно, че много неща могат да ги извадят от равновесие и да ги бутнат в пропастта.

Хората продължават да се приближават, за да поговорят с него. Никой не засяга темата за убийството — дали защото изобщо не са осведомени, тъй като в света, където живеят, не се случват такива неща, и от чувство за такт, в което силно се съмнява. Оглежда се наоколо и забелязва тъкмо онова, което ненавижда в света на модата — жени на средна възраст, облечени така, сякаш са на двайсет. Не разбират ли, че е време да променят стила си? Разговаря с един, усмихва се на друг, благодари за комплиментите, представя Ева на малцината, които все още не я познават. В главата му се върти само една мисъл — да намери Жасмин и в следващите пет минути фотографите да ги снимат заедно.

Индустриалец и неговата съпруга разказват подробности от последната им среща — Хамид не успява да си спомни, но кима в знак на съгласие. Говорят за пътешествия, срещи, реализирани проекти. Никой не засяга истински вълнуващите теми като „Щастлив ли си?“ или „След всичко, което преживяхме, какъв е в действителност смисълът на победата?“. Щом са част от Суперкласата, разбира се, че трябва да се държат така, сякаш са доволни и преуспели, дори и да се питат: какво всъщност да правя с бъдещето си, сега, когато имам всичко, за което съм мечтал?

Приближава някакво неприятно същество, сякаш излязло от комикс, с тесни панталони под индийска дреха.

— Господин Хюсеин, моля да ме извините…

— Кой сте вие?

— В момента работя за вас. Какъв абсурд.

— Зает съм. А и вече зная всичко необходимо, свързано с трагичния инцидент тази вечер. Така че не се тревожете.

Но създанието не се отдалечава. Хамид започва да се смущава от присъствието му главно защото негови приятели, намиращи се наблизо, бяха чули ужасното твърдение: „Работя за вас.“ Какво ли ще си помислят?

— Господин Хюсеин, ще доведа актрисата за филма, за да се запознаете с нея. Трябваше да я оставя сама, веднага щом получих съобщение по телефона, но…

— По-късно. В този момент чакам Жасмин Тайгър.

Странното създание се отдръпва. Актрисата за филма! Горкото момиче, наето и уволнено в рамките на един ден.

Ева държи чаша с шампанско в едната си ръка, а в другата — незапалена цигара и мобилен телефон. Индустриалецът вади запалка, за да й поднесе огънче.