Паулу Коелю - Победителят е сам

Но сега трябва да натисне правилното копче в своето съзнание. Няма смисъл да препрочита изпратените от полицията документи. Хайде, мисли различно. Направи си списък. Дори и нещата в него да се повтарят:

„А) Престъпникът е достатъчно образован и ерудиран — поне що се отнася до оръжията. И знае как да ги използва.

Б) Не е местен, иначе би избрал по-добро време и някое място с по-малко полиция.

В) Не оставя ясен почерк. Тоест не желае да бъде разпознат. Макар и това да изглежда очевидно, почеркът на престъплението е отчаян начин лекарят да се опита да сложи край на злините, извършвани от Чудовището, доктор Джекил да каже на господин Хайд: «Моля, арестувайте ме. Аз съм заплаха за обществото, а не мога да се контролирам.»

Г) Тъй като е успял да се приближи поне до две от жертвите си, да ги погледне в очите, да чуе поне малко от историята им, значи е свикнал да убива безпощадно. Следователно, трябва да е участвал в някаква война.

Д) Трябва да има пари, доста пари — не защото в Кан е много скъпо по време на Фестивала, а съдейки по това колко струва направата на плика с цианид. Морис смята, че навярно е платил около пет хиляди долара — четирийсет за отровата и четири хиляди четиристотин и шейсет за опаковането й.

Е) Не е от наркомафията, не е трафикант на оръжие или нещо подобно, иначе Европол вече щеше да е по петите му. Противно на онова, което по-голяма част от тези престъпници смята, те са на свобода само защото още не е дошъл точният момент да ги пъхнат зад решетките. В групировките им са внедрени агенти, на които се плаща изключително скъпо.

Ж) Тъй като не желае да бъде заловен, взема всички предпазни мерки. Но не може да контролира подсъзнанието си и неволно се подчинява на определена схема.

3) На вид е съвсем нормален човек, не буди подозрение, вероятно е приятен и мил, способен да спечели доверието на онези, които води към смъртта. Прекарва известно време с жертвите си, две от тях са жени, а те са доста по-недоверчиви от мъжете.

И) Не подбира жертвите си. Те могат да бъдат мъже и жени, от всякаква възраст и всякакво социално положение.“

Морис спира за момент. Нещо от написаното не се връзва с останалото.

Препрочита всичко два, три пъти. На четвъртия успява да установи: „В) Не оставя ясен почерк. Тоест не желае да бъде разпознат.“

Да, убиецът не се опитва да прочисти света като Менсън, не иска да прочисти собствения си град като Риджуей, не желае да засища глада на боговете като Дамър. Повечето престъпници не искат да попадат в затвора, но искат да бъдат разпознавани. Някои, за да попаднат на първа страница във вестниците, да постигнат слава и известност като Зодиака или Джак Изкормвача — може би смятат, че внуците им ще се гордеят със стореното, когато един ден открият прашен дневник на тавана на къщата. Други имат мисия, те трябва да всяват ужас и да гонят проститутките примерно. Психоаналитиците, изказали се по темата, са стигнали до заключението, че серийните убийци, които внезапно спират да убиват, постъпват така, защото посланието им е достигнало целта си.

Да. Това е отговорът. Как не се сети по-рано?

По една проста причина — щеше да насочи полицейското търсене в две противоположни посоки. Към престъпника и към човека, на когото иска да изпрати послание. А този убиец действа много бързо — Морис е почти сигурен, че скоро ще изчезне, веднага щом посланието му бъде получено.

Максимум два-три дни. И както при някои от серийните убийци, при които жертвите нямат общи характеристики, посланието навярно е адресирано до един човек.

Един-единствен човек.

Връща се при компютъра, отново го включва и изпраща едно успокояващо съобщение на комисаря:

„Не се безпокойте, престъпленията ще спрат внезапно, преди края на Фестивала.“

Само заради удоволствието от поемането на рискове праща копие и на един приятел от Скотланд Ярд, та всички да знаят, че Франция го цени като професионалист, потърсила е помощта му и я е получила. Все още го бива да прави професионални заключения, които по-късно ще се окажат верни. Не е стар, какъвто се опитват да го изкарат.

Репутацията му е заложена на карта, но той е убеден в току-що написаното.

Хамид изключва мобилния си телефон — изобщо не го интересува какво става в останалия свят. През последния половин час телефонът му беше залят с неприятни съобщения. Което е знак, че е време да приключи веднъж завинаги с абсурдната си идея да направи филм. Остави се да бъде подведен от суетата, вместо да се вслуша в съветите на шейха и жена си. Очевидно започва да губи връзка със самия себе си. Светът на лукса и блясъка започва да го отравя — тъкмо него, който винаги се е смятал за защитен от това!