Паулу Коелю - Победителят е сам

Когато разбра, че не работи в киноиндустрията и че няма да е на Фестивала задълго, актрисата за малко да си тръгне, но другото момиче й попречи, като й каза, че все пак е добре човек да се запознава с нови хора. И ето ги тримата: той в очакване на приятеля, който не идва, тя в очакване на асистента, който е изчезнал, и мълчаливото момиче, което не очаква нищо, освен малко спокойствие.

Всичко става много бързо. Актрисата навярно е забелязала някаква прашинка на смокинга му, вдига ръка, преди той да успее да реагира, и с изненада пита:

— Пури ли пушите.

Още по-добре — пура.

— Да, след вечеря.

— Ако искате, мога да ви поканя и двамата на едно парти на яхта тази вечер. Но първо трябва да открия моя асистент.

Другото момиче й предлага да не бърза толкова. Първо, току-що са я наели и ще мине време, докато може да си позволи да води със себе си антураж. Трябва да отиде сама, да спази изискванията на протокола.

Актрисата благодари за съвета. Минава един сервитьор, полупълната чаша с шампанско бива оставена на подноса, откъдето се взема друга.

— Мисля, че трябва да престанете да пиете толкова бързо — казва Игор/Гюнтер, като внимателно взема чашата от ръката — й и излива съдържанието зад парапета. Актрисата прави отчаян жест, но после се примирява — разбира, че той й желае доброто.

— Много съм развълнувана — признава. — Трябва да се поуспокоя. Дали не бих могла да изпуша една от вашите пури?

— Съжалявам, имам само една. Освен това научно е доказано, че никотинът е стимулант. Не успокоява.

Пура. Да, по форма прилича на пура, но иначе няма нищо общо с нея. В горния ляв джоб на сакото има заглушител. Това е предмет, дълъг около десет сантиметра, който, веднъж поставен на дулото на беретата, скрита в джоба на панталона, може да извърши чудо.

Да превърне „бум!“ в „пук…“.

И това само защото при стрелба се задействат няколко прости закона на физиката: скоростта на куршума малко намалява, тъй като той е принуден да премине през серия от гумени пръстени, а газовете от изстрела изпълват цилиндричната кухина, охлаждат се бързо и не позволяват да се чуе звукът от експлозията на барута.

Крайно неподходящ за далечна стрелба, тъй като влияе на траекторията на куршума. Но идеален за изстрели от упор.

Игор започва да се изнервя. Дали пък двойката не е отказала поканата? А да не би — за част от секундата чувства, че губи почва под краката си — апартаментът, където пъхна плика, да е техният?

Не, не може да бъде. Щеше да е страхотна липса на късмет. Мисли за близките на умрелите. Ако единствената му цел все още е да си върне жената, изоставила го заради мъж, който не я заслужава, целият му труд ще е напразен.

Започва да губи хладнокръвие. Дали заради това Ева не се опита да се свърже с него въпреки всички съобщения, които й изпрати? Два пъти беше звънял на общия им приятел, който му каза, че няма нищо ново.

Съмнението започва да се превръща в убеденост: да, в този момент двойката е мъртва. Това обясняваше внезапното изчезване на „асистента“ на актрисата до него. Както и че наетото да се появи до големия дизайнер деветнайсетгодишно момиче е съвсем само.

Кой знае, може би Господ го наказва, че толкова силно е обичал жена, недостойна за любовта му? Неговата бивша съпруга беше използвала ръцете му, за да удуши момичето, чийто живот едва започваше, и което можеше да открие лекарство против рака или начина, по който да накара човечеството да осъзнае, че съсипва планетата. Въпреки че Ева не знаеше нищо, тъкмо тя го беше накарала да използва отровите. Игор беше убеден, абсолютно убеден, че всичко онова ще е излишно — достатъчно щеше да е да се унищожи един обикновен свят и посланието щеше да стигне до целта си. Взе малкия арсенал със себе си, знаейки, че всичко е просто игра. Още щом пристигнеше в бара, където да пие шампанско, преди да тръгне за партито, тя щеше да открие присъствието му там, да разбере, че й е простил за всички лоши неща и за разрушения му свят. Благодарение на някои научни изследвания знае, че хора, които дълго са били заедно, могат да предусещат присъствието на другия наоколо, макар и да не са сигурни точно къде се намира.

Това не се случи. Безразличието на Ева предишната вечер — или може би чувството й за вина за това, което беше направила с него — й попречи да забележи мъжа, който се преструваше, че се крие зад една колона, но на чиято маса имаше руски икономически списания — достатъчна следа за човек, търсещ някого, когото е загубил. Влюбеният винаги смята, че вижда на улицата, на събиранията или в театрите голямата любов на своя живот. Може би Ева е заменила любовта си за лукса и блясъка.