Паулу Коелю - Победителят е сам

Игор започва да се успокоява. Ева е най-ситната отрова, съществуваща върху лицето на земята. Ако е убита с цианид, това няма да е нищо. Тя заслужава нещо много по-лошо.

Двете момичета продължават да разговарят. Игор се отдалечава, не бива да се оставя да бъде завладян от паниката, че е съсипал собственото си дело. Трябва да се усамоти. Да си възвърне хладнокръвието, за да е способен да реагира бързо на внезапната промяна на посоката.

Приближава се към друга група хора, които оживено обсъждат методите си за отказване от тютюнопушенето. Да, това е сред малкото любими теми в онзи свят — да покажат на приятелите си, че могат да проявят воля, че има един враг, когото трябва да победят, и те могат да се справят с него. За да се разсее, пали цигара, знаейки, че това е провокация.

— Вредно е за здравето — коментира една жена, цялата отрупана с диаманти, с тяло като скелет и портокалов сок в ръка.

— За здравето е вредно да си жив — отговаря. — Рано или късно води до смърт.

Мъжете се смеят. Жените поглеждат новодошлия с интерес. В този момент в коридора, който се намира на около двеста метра разстояние, фотографите отново започват да викат.

— Хамид! Хамид!

Макар и отдалече и въпреки изпречилите се пред погледа му хора, които сноват из градината, може да види влизащия дизайнер и неговата придружителка — онази, която в миналото правеше същото с него на други места по света, онази, която го държеше под ръка мило, ласкаво, изискано.

Още преди да успее да въздъхне облекчено, нещо го кара да погледне в противоположната посока. Един мъж се появява в другия край на градината, без да го спрат от охраната. Започва да се оглежда във всички посоки. Търси някого, но не е приятел, с когото са се изгубили на партито.

Без да се сбогува с групата, се връща при парапета, където двете момичета все още разговарят. Хваща актрисата за ръка. Мислено отправя една молитва към момичето с дебелите вежди, моли да му прости, че се е усъмнил, но хората понякога са нечисти и неспособни да разберат така щедро дадената им благословия.

— Не мислите ли, че прибързвате? — пита актрисата, без да показва желание да дръпне ръката си.

— Така е. Но от онова, което ми разказахте, ми се струва, че днес нещата в живота ви се движат ускорено.

Тя се засмива. Тъжното момиче също се засмива. Полицаят минава, без да им обърне внимание — погледът му се спира върху мъже на около четирийсет години с прошарена коса.

Но сами.

Лекарите разглеждат резултати от изследвания, които са в пълно противоречие с очакванията им за това коя е болестта, и от този момент нататък трябва да решат дали да се осланят на науката, или да се доверят на сърцето си. С течение на времето обръщат повече внимание на интуицията и виждат, че пациентите им се подобряват.

Големи бизнесмени, които разглеждат графика след графика, накрая действат в разрез с тенденцията на пазара и забогатяват още повече.

Творци се захващат с книги или филми, за които всички казват: „това няма да се получи, никой не се вълнува от темата“, а накрая се превръщат в икони на масовата култура.

Религиозни лидери използват страха и чувството за вина вместо любовта, която на теория би трябвало да е най-важното нещо на света. Църквите им се пълнят с вярващи.

Всички вървят против общата тенденция, освен една група хора — политиците. Те искат да се харесат на всички и следват принципите на политическата коректност. Накрая трябва да се отричат, да се извиняват, да се оправдават.

Морис отваря прозорец след прозорец на екрана на компютъра си. Това няма нищо общо с технологиите, а с интуицията. Опитва да се разсее с индекса Дау Джонс, но не е доволен от резултатите. По-добре да се концентрира малко върху персонажите, с които е съжителствал през по-голямата част от живота си.

Гледа още веднъж видеоматериала, в който Гари Риджуей, убиецът от Грийн Ривър, обяснява със спокоен глас как е убил четирийсет и осем жени, почти всичките проститутки. Разказва за престъпленията си, но не защото се разкайва или иска да облекчи съвестта си. Прокурорът е предложил да заменят надвисналата смъртна присъда с доживотен затвор, ако направи самопризнания. Тоест, въпреки че толкова време е действал безнаказано, не е оставил достатъчно доказателства, които да го уличават. Но може би вече е уморен или отегчен от зловещата работа, с която се е нагърбил.

Риджуей. С постоянна работа като бояджия на каросерии на камиони. В продължение на двайсет години, понякога с повече от петдесет детективи по петите му, успява да извършва престъпления, без да оставя ясни следи и улики.