Джеймс Патерсън - Целуни момичетата

— Имам една идея, която бих искала да обмислите — заговори Нейоми още по-силно. Сега вече държеше да продължи този разговор. Всички трябваше да я чуят, всички пленени жени. — Следващия път, когато ни събере заедно, трябва да го нападнем. Ако се хвърлим срещу него всички наведнъж, той би могъл да рани някоя от нас. Но не може да спре всички! Какво мислите?

В този момент тежката дървена врата към стаята на Нейоми се отвори с рязък звук. Вътре нахлу светлина.

Нейоми гледаше с вцепеняващ ужас как вратата се плъзга на пантите си. Не бе в състояние нито да помръдне, нито да промълви дума.

Сърцето й биеше до болка в гърдите, блъскаше се и тя не можеше да си поеме дъх. Имаше чувството, че всеки миг ще умре. Той е бил тук, изчаквал е, слушал е през цялото време.

Вратата се отвори изцяло.

— Здравейте, казвам се Уил Рудолф — каза високият красив мъж с приятен глас. — Много ми допада вашият план, но не мисля, че е осъществим. Нека ви обясня защо.

Малко преди девет часа сутринта в сряда аз се намирах на международното летище „Роли-Дърам“. Кавалерията пристигаше. Идваха свежи сили. Отборът на Сампсън отново беше в града.

В пълен контраст с ужаса и параноята, които пълзяха навред из улиците на Дърам и Чапъл Хил, подранилите бизнесмени, изглежда, бяха забравили бедата, обличайки тъмните си изгладени костюми и вратовръзки на цветя с марката на „Нийман Маркъс“ и „Дилърд“. Това ми харесваше. Браво на тях. Отрицанието също е подход.

Най-сетне Сампсън се зададе откъм изхода на вътрешните линии с дълги, пружиниращи, решителни крачки. Помахах му с днешния брой на местния вестник. За мен беше характерно да махам, а за Човека Планина — да не маха. За сметка на това той ме възнагради със студено градско кимване. Резките движения вредят на вратните прешлени. Точно както му бе препоръчал лекарят.

Накарах го да превключи на скоростни обороти, докато пътувахме от летището до Чапъл Хил.

Трябваше да проверя околностите на река Уайкейджил. Това бе просто поредното ми предчувствие, но то можеше да ме изведе донякъде, например до „изчезващата къща“. Бях успял да завербувам за каузата доктор Луис Фрийд, научен ръководител и бивш преподавател на Сет Самюъл. Доктор Фрийд беше известен чернокож специалист по история на Гражданската война в САЩ — период, към който и аз проявявах интерес. Робите и Гражданската война в Северна Каролина. И по-специално Подземната железница 20 20 Така се е наричала тайната система за подпомагане на избягали роби от Юга да се доберат до северните свободни щати и Канада. „Кондуктори“ са превеждали робите през нощта по определени маршрути от една „гара“ (най-често домове на аболиционисти) до друга. До избухването на Гражданската война Подземната железница е осъществила превеждането на свобода на около 75 000 роби. — Б.ред. , използвана от робите за бягство на Север.

Когато навлязохме в Чапъл Хил, Сампсън успя да види с очите си какво бяха направили с някога мирния университетски град отвличанията и жестоките убийства. Кошмарната сцена ми напомни за няколкото ми пътувания с нюйоркското метро. Напомни ми и за родния Вашингтон, нашата столица. Сега хората от Чапъл Хил бързаха по живописните улици с наведени глави. Вече избягваха да срещат погледите си, особено ако се сблъскваха с непознати. На мястото на доверчивата откритост се бяха възцарили страх и ужас. Уютната атмосфера на малко градче бе изчезнала безследно.

— Мислиш ли, че на Казанова му доставя удоволствие тази атмосфера от филмите на Хичкок? — попита Сампсън, докато се мотаехме из улиците покрай Университета на Северна Каролина, където едно време бяха живели Майкъл Джордан и редица други баскетболни звезди.

— Да, струва ми се, че изпитва удоволствие от статута си на местна звезда. Харесва му тази игра. Но най-много се гордее с творчеството си, със своето изкуство.

— Не се ли нуждае от по-мащабна сцена? По-голямо платно за живописта си, така да се каже? — попита Сампсън, докато се изкачвахме по заоблените възвишения.

— Още не съм сигурен. Може би е типичен териториален рецидивист. Някои рецидивисти са строго ограничени в териториално отношение — например Ричард Рамирес, Сина на Сам 21 21 Сериен убиец, застрелвал в Ню Йорк (през периода 1975–1977) самотни жени и влюбени двойки в колите им. На местопрестъпленията оставя писма, подписани със „Сина на Сам“. Заловен след допусната грешка, 24-годишният Дейвид Бърковиц е осъден на 365 години строг тъмничен затвор. — Б.ред. , Убиеца от Зелената река 22 22 Сериен убиец на жени, действал по пътищата около Сиатъл, щата Вашингтон. Остава незаловен въпреки многогодишните усилия на полицията и ФБР. — Б.ред. .