Джеймс Патерсън - Целуни момичетата

Видях, че разговаря с някого. Ръката ми се плъзна към пистолета, докосна дръжката. Тя покани посетителя да влезе.

Беше Кайл Крейг. Първото, което ме порази, беше затвореният и мрачен израз на лицето му. Явно нещо се беше случило.

— Кайл казва, че има нещо, което ще искаш да видиш — заяви Кейт и пусна човека от ФБР в хола.

— Проследих те, Алекс. Не беше трудно — каза Кайл. Отпусна се на облегалката на креслото ми. Изглежда, имаше нужда да поседне.

— Съобщих на рецепцията на хотела къде ще бъда до към девет часа.

— Както вече казах, не беше трудно. Обърни внимание върху израза на лицето му, Кейт. Сега можеш да разбереш защо все още е детектив. Иска да разреши всички големи загадки и дори не чак толкоз големите.

Усмихнах се и поклатих глава. В известна степен Кайл беше прав.

— Обичам работата си най-вече защото ми дава възможност да си прекарвам времето с такива изискани и високоинтелигентни люде като теб. Какво се е случило, Кайл? Казвай направо.

— Джентълмена е направил лично посещение на Бет Либерман. Тя е мъртва. Отрязал й пръстите, Алекс. След като я е убил, запалил апартамента й в Западен Лос Анджелис. Опожарил половината блок.

Не бих казал, че бях запленен от Бет Либерман, но вестта за убийството й ме шокира и натъжи. Бях приел на доверие думите на Кайл, че при нея няма нищо, за което да си струва да бия път до Лос Анджелис.

— Може би е знаел, че в апартамента й има нещо, което трябва да бъде унищожено. Може би в действителност е разполагала с нещо важно.

Кайл отново хвърли поглед към Кейт.

— Виждаш ли колко го бива? Той е машина. Да, тя наистина е разполагала с нещо уличаващо. Само че го е пазела в компютъра си в „Таймс“. Така че сега е наше.

Кайл ми подаде дълъг, навит на руло факс. Посочи към края на страницата, факсът беше от офиса на ФБР в Лос Анджелис.

Погледнах към страницата и прочетох подчертания пасаж.

Възможен Казанова — пишеше там. — Твърде възможен заподозрян.

Д-р Уилям Рудолф. Първокласен мръсник.

Домашен адрес: Бевърли Комсток. Служебен адрес: Медицински център „Седърс-Синай“.

Лос Анджелис

— Най-сетне пробив. Така или иначе, това е първокласна следа — каза Кайл. — Възможно е този лекар да е Джентълмена. Мръсникът, както го нарича тя.

Кейт погледна първо мен, после Кайл. Тя беше казала и на двама ни, че Казанова може да е лекар.

— Има ли нещо друго в записките на Либерман? — попитах Кайл.

— Засега не сме открили нищо — отвърна Кайл. — За жалост не можем да питаме госпожица Либерман за доктор Уилям Рудолф, както и защо е оставила тази бележка в компютъра. Нека те запозная с две нови теории, които циркулират между нашите психоаналитици на Западния бряг. Готов ли си за едно малко въображаемо пътуване из нечовешкото, приятелю? Една-две психоаналитични хипотези?

— Готов съм. Да чуем последните и най-велики теории на „ФБР — Запад“.

— Първата теория е, че той изпраща частите от дневника до самия себе си. Той е Казанова и Джентълмена. Той може да е и двамата убийци едновременно, Алекс. Всеки от тях се е специализирал в „съвършени“ престъпления. Има и други прилики. Може би има раздвоена личност. Хората от „ФБР — Запад“, както го наричаш ти, биха желали доктор Мактиърнън незабавно да отлети за Лос Анджелис. Искат да говорят с нея.

Първата теория от Западното крайбрежие не ми допадна особено, но не можех и да я отхвърля напълно.

— Каква е другата теория от супердивия Запад? — попитах Кайл.

— Другата теория — отговори той — е, че става дума за двама мъже. Но те не просто общуват помежду си, а се състезават. Това може да е едно страховито състезание, на което сме поканени.

Някога той беше джентълмен от Юга.

Учен джентълмен.

Сега бе най-изисканият джентълмен в Лос Анджелис.

Но винаги си оставаше джентълмен. Мъж на серенадите и алените рози.

Оранжевочервеното слънце беше започнало бавно да се спуска по своята дълга пързалка към Тихия океан. Разхождайки се с безгрижна крачка по Мелроуз Авеню в Лос Анджелис, доктор Уилям Рудолф си мислеше, че гледката е ослепителна.

Този следобед Джентълмена беше излязъл „на пазар“ и попиваше всички гледки и звуци, цялата трескава суетня край себе си.

Уличната сцена му напомни за нещо, което някой от печените автори на детективски романи, може би Реймънд Чандлър, беше писал: „Калифорния — универсалният магазин“. Определението все още се връзваше дяволски добре.