Джеймс Патерсън - Целуни момичетата

Здесь есть возможность читать онлайн «Джеймс Патерсън - Целуни момичетата» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Целуни момичетата: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Целуни момичетата»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Роман на психологическия ужас, в който детективът Алекс Крос отново е по следите на двама серийни убийци. Първият, наричащ себе си Казанова, отвлича, изнасилва и убива млади жени от колежите в американския Юг. Вторият, известен като Джентълмена, върлува в Лос Анджелис. Най-страшното е, че те са във връзка един с друг и се състезават, а може би и действат съвместно. Единият обаче прави сериозна грешка, когато отвлича любимата племенница на Алекс Крос. Детективът психолог, заклел се повече да не преследва перверзни психопати, е оставен без избор — този път случаят е твърде личен.
Романът на най-нашумелия в последните години автор на психотрилъри Джеймс Патерсън е откупен за филмиране срещу астрономическа сума.

Целуни момичетата — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Целуни момичетата», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Очите й гледаха диво. Сърцето й биеше толкова силно, че той можеше да го чуе или поне така й се струваше. Беше я накарал направо да си глътне езика от страх. Силен и бърз, и знаеше за каратето й, знаеше какъв може да е следващият й ход.

— Помощ! Помогнете ми! — изкрещя тя с всички сили. Кейт просто се опитваше да го стресне с виковете си. Нямаше жива душа в радиус от един километър около къщата.

Две яки като клещи ръце я сграбчиха и успяха да стиснат ръцете й точно над китките. Кейт извика от болка, но се измъкна.

Той беше по-силен от всички напреднали носители на черни пояси в нейното училище по карате в Чапъл Хил.

„Животно — помисли се Кейт. — Диво животно… много рационален и коварен. Професионален спортист?“

Най-важният урок, на който я бе научил нейният сенсей в доджото, изплува през вцепеняващия страх и хаос на момента: Избягвай всички битки. Всеки път, когато е възможно, бягай от боя. Ето това бе урокът — най-доброто от вековния опит в бойните изкуства. Този, който не влиза в битка, доживява до следващата битка.

Побягна от спалнята през познатия тесен коридор.

Тази нощ апартаментът изглеждаше по-тъмен от обикновено. Разбра, че той е спуснал всички завеси и щори. Имаше присъствие на духа. Хладнокръвие. План за действие.

Трябваше да бъде по-добра от него, по-добра от неговия план. Една мисъл на Сун Цу се блъскаше в главата й: „Армията победителка печели своята победа, преди да влезе в сражението.“ Нападателят мислеше точно като Сун Цу и нейния сенсей. Можеше ли да е някой от доджото по карате?

Успя да стигне до дневната. Нищо не виждаше. Беше дръпнал завесите и тук. Зрението и чувството й за равновесие определено й изневеряваха. Всички форми и движещи се сенки в стаята се раздвояваха. Проклет да е!

Носейки се из меката мъглявина на опиата, тя си спомни за жените, изчезнали в окръзите Ориндж и Дърам. Беше чула по новините, че е намерен още един труп. Млада майка на две деца.

Трябваше да се измъкне от къщата. Може би свежият въздух щеше да й помогне да дойде на себе си. Тя залитна към входната врата.

Нещо препречваше пътя й. Беше избутал канапето пред вратата! Кейт беше твърде слаба, за да го отмести.

Отчаяна, тя извика отново:

— Питър! Ела, помогни ми! Помогни ми, Питър!

— О, я млъкни, Кейт. Та ти дори не се виждаш вече с Питър Макграт. Смяташ го за глупак. Впрочем къщата му е на единайсет километра оттук. Единайсет километра седемстотин четирийсет и пет метра. Проверих.

Гласът му беше толкова спокоен и разумен. И той определено я познаваше, знаеше подробно за Питър, знаеше всичко.

Беше някъде близо зад нея в наелектризиращата тъмнина. В гласа му не се долавяше нито припряност, нито паника. За него това беше като обикновен ден на плажа.

Кейт бързо се премести наляво, по-далеч от гласа, по-далеч от чудовището с човешки облик в нейната къща. Остра болка внезапно премина през тялото й и тя издаде слаб стон.

Беше ударила пищяла си в прекалено ниската, прекалено безполезна стъклена масичка, която сестра й Керъл Ан й беше дала. Това бе добронамереното усилие на Керъл да придаде изисканост на апартамента. Как мразеше тази масичка. Пронизваща, туптяща болка скова левия й крак.

— Пръстчето ли си удари, Кейт? Защо не спреш с тези опити да търчиш в тъмното? — засмя се той и смехът му беше толкова нормален, почти приятелски. Забавляваше се. Това беше голяма игра за него. Момче и момиче си играят в тъмното.

— Кой си ти? — извика тя към него… Изведнъж нещо й хрумна. Възможно ли е да е Питър? Да не би Питър да е полудял?

Още малко, и щеше да припадне. Опиатът, който й беше дал, я бе оставил с твърде малко сили, за да продължава да бяга. Той знаеше за черния й каратистки пояс. Може би знаеше също, че прекарва част от времето си в залата за вдигане на тежести.

Тя се обърна и ярък лъч от фенерче блесна право в очите й. Той го отмести, но тя все още виждаше остатъчни кръгове светлина. Примига и едва успя да зърне силуета на висок мъж. Над метър и осемдесет, с дълга коса.

Не можеше да види лицето, само за миг й се мярна профилът му. Нещо не беше наред с лицето му. Защо? Какво му имаше?

После видя пистолета.

— Не, недей — каза Кейт. — Моля те… не!

— Да — прошепна той интимно, почти като любовник.

След това хладнокръвно простреля Кейт Мактиърнън право в сърцето.

19

В събота рано сутринта случаят „Казанова“ тръгна още по-зле. Трябваше да закарам Сампсън на международното летище „Роли-Дърам“. Същия следобед той трябваше да се яви на работа във Вашингтон. Някой трябваше да пази столицата, докато аз се трудех на юг.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Целуни момичетата»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Целуни момичетата» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Джеймс Патерсън - Котка и мишка
Джеймс Патерсън
Джеймс Патерсън - Смърт по сценарий
Джеймс Патерсън
Джеймс Патерсън - Игра на криеница
Джеймс Патерсън
Джеймс Патерсън - Спасителят
Джеймс Патерсън
Джеймс Патерсън - Големия лош вълк
Джеймс Патерсън
Джеймс Патерсън - Мери, Мери
Джеймс Патерсън
Джеймс Патерсън - Когато дойде паякът
Джеймс Патерсън
Джеймс Патерсън - Четири слепи мишки
Джеймс Патерсън
Джеймс Патерсън - Розите са червени
Джеймс Патерсън
Джеймс Патерсън - Танцът на Невестулката
Джеймс Патерсън
Отзывы о книге «Целуни момичетата»

Обсуждение, отзывы о книге «Целуни момичетата» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x