Джеймс Патерсън - Целуни момичетата

— От ФБР са, няма съмнение — промърмори Сампсън тихо. — Ей ги на, тръгнали по следите на дивия звяр.

Сякаш се приближавахме към гигантско гнездо на жужащи стършели. Стояха и си шушукаха тайни на ухо.

Остро долавях шумоленето на листа под краката ми, шума от счупени съчки и малки клончета. Тук не можех да бъда истински полицай. Тук бях цивилен.

Най-накрая видяхме голото тяло или поне онова, което бе останало от него. На местопрестъплението не се забелязваха никакви дрехи. Жената бе завързана за малка фиданка с нещо, което някога е било дебела кожена връв.

Сампсън въздъхна.

— О, Господи, Алекс.

— Коя е жената? — попитах тихо, щом се приближихме до полицейската група, съставена от кол и от въже — „мултиинституционална сбирщина“, както я бе описал Ник Ръскин.

Мъртвата жена беше бяла. Засега не беше възможно да се каже нещо повече за нея. Птици и животни бяха пирували с плътта й и тя вече не приличаше на човешко същество. Нямаше застинали, втренчени очи, само тъмни орбити като следи от нажежено желязо. Нямаше лице, кожата и тъканта бяха изгризани.

— Кои, по дяволите, са тия двамата? — обърна се към Ръскин един от агентите на ФБР, набита руса жена на трийсет и една-две години. Беше толкова непривлекателна, колкото и нелюбезна, с подпухнали червени устни и топчест като патладжан крив нос. Поне ни спести характерната за ФБР усмивка на безгрижен турист или прочутото феберейско „ръкостискане с усмивка“.

Ник Ръскин беше безцеремонен с нея. В този момент за първи път ми стана симпатичен.

— Това са детектив Алекс Крос и неговият партньор детектив Джон Сампсън. Дошли са тук от Вашингтон. Племенницата на детектив Крос е изчезнала от „Дюк“. Казва се Нейоми Крос. Това е специален агент Джойс Кини, тя командва тук — представи ни той агентката.

Агент Кини се намръщи или може би дори се озъби.

— Е, това тук със сигурност не е вашата племенница — каза тя. — Ще ви бъда благодарна, ако и двамата се върнете при колите. Вървете си, моля. — И явно водена от вътрешна необходимост, продължи: — Нямате никакви пълномощия по този случай и никакво право да стоите тук.

— Както детектив Ръскин току-що ви каза, племенницата ми е изчезнала — обърнах се аз кротко, но решително към специален агент Джойс Кини. — Тези пълномощия са ми предостатъчни. Не сме били път чак дотук, за да се любуваме на кожената тапицерия в спортната кола на детектив Ръскин.

Към трийсетгодишен рус мъж с мощни гърди енергично пристъпи към шефката си.

— Мисля, че всички чухте какво каза специален агент Кини. Ако обичате да напуснете — съобщи той. При други обстоятелства неговата излишна намеса можеше да бъде и забавна. Не и днес. Не и в тази касапска сцена.

— Няма начин точно ти да ни спреш — каза Сампсън на русия агент с най-мрачния си и неумолим глас. — Не и ти. Не и твоите изтупани приятелчета.

— Всичко е наред, Марк — обърна се агент Кини към младия мъж. — Ще се занимаем с това по-късно — додаде тя. Агент Марк се оттегли, но успя да демонстрира характерния за висшата лига злобен поглед досущ като онзи, с който ме бе удостоила шефката му. Ръскин и Сайкс се засмяха, когато агентът се изниза заднишком.

Допуснаха ни да останем на местопрестъплението с ФБР и контингента от местната полиция. Красавиците и Звяра. Спомних си израза, който Ръскин бе използвал в колата. Нейоми бе изложена на таблото на Звяра. Била ли е и мъртвата жена на таблото?

Беше горещо и влажно и тялото се разлагаше бързо. Жената беше жестоко нападната от горски животни и аз се надявах, че вече е била мъртва, когато те са дошли. Нещо обаче ме караше да мисля, че не е било така.

Забелязах необичайното положение на тялото. Тя лежеше по гръб. И двете й ръце, изглежда, се бяха изкълчили, може би докато се бе извивала и мъчила да се освободи от кожения ремък и дървото зад нея. Беше такава страшна гледка, каквато никога не бях виждал по улиците на Вашингтон или другаде. Почти не изпитвах облекчение, че не е Нейоми.

Накрая заговорих един от съдебните медици на ФБР. Той познаваше мой приятел в Бюрото, Кайл Крейг, който работеше в Куонтико във Вирджиния. Каза ми, че Крейг имал вила в района.

— Това копеле си изпипва работата, наистина си го бива, да не кажа нещо повече. — Съдебният медик обичаше да говори. — Не е оставил нито пубисни косми, нито сперма, нито поне следи от пот по никоя от жертвите, които прегледах. Много се съмнявам, че и тук ще открием нещо, което да ни даде ДНК профила му. Но поне не я е изял самият той.