Джеймс Патерсън - Целуни момичетата

Двамата се ръкуваха с нас и се държаха така, сякаш всичко вече е простено, сякаш ни прощаваха, задето сме ги обезпокоили. Имах чувството, че Ръскин е свикнал да се налага в Дърамския полицейски участък. Приличаше на местната звезда. Най-важната персона по тези места. Идолът на жените в дърамския дворец от стъклопласт.

— Съжалявам, че се наложи да чакате, детектив Крос, детектив Сампсън. Голям огън ни се пече на задниците — каза Ник Ръскин. Имаше лек южняшки акцент. Изключително самоуверен.

Все още не бе споменал името на Нейоми. Детектив Сайкс мълчеше. Дума не обелваше.

— Какво ще кажете за една разходка с мен и Дейви? Ще ви разясня ситуацията по пътя. Станало е убийство. Полицията е открила женски труп в Ефланд. В извънредно лошо състояние.

В извънредно лошо състояние. Труп на жена в Ефланд. Коя жена?

Двамата със Сампсън последвахме Ръскин и Сайкс до колата им, тревнозелен сааб турбо. Ръскин седна зад кормилото. Спомних си думите на сержант Естерхаус от телевизионния полицейски сериал „Хил Стрийт блус“: „Нека сме нащрек.“

— Знаеш ли нещо за убитата жена? — попитах Ник Ръскин, докато се насочвахме към улица Уест Чапъл Хил. Той беше пуснал сирената и вече караше бързо. Шофираше с някаква смес от дързост и нахалство.

— Почти нищо — отговори Ръскин. — Точно в това ни е проблемът — на мен и на Дейви — в това разследване. Не можем да се доберем до сериозна информация за каквото и да било. Сигурно затова сме в толкова добро настроение днес. Забелязахте ли?

— Да, забелязахме — каза Сампсън. Не погледнах към него. Но можех да усетя парата, която се надигаше на задната седалка. Топлината, която излизаше от кожата му.

Дейви Сайкс хвърли поглед през рамо и се намръщи на Сампсън. Имах чувството, че няма да станат първи приятели.

Ръскин продължи да говори. Изглежда, обичаше светлините на рампата, ролята си в Голямото разследване.

— Целият случай е под контрола на ФБР. Службата за борба с наркотиците също се включи в играта. Няма да се учудя, ако и ЦРУ участва в „екипа за бързо реагиране“. Те действително изпратиха някакъв Рамбо от техния свръхмодерен отряд.

— Какво означава „целият случай“? — попитах Ръскин. В главата ми прозвучаха тревожни сигнали. Отново си помислих за Нейоми.

В извънредно лошо състояние.

Ръскин рязко се обърна и ме погледна. Очите му бяха пронизващо сини и в момента сякаш ме претегляха.

— Сам разбираш, че не сме длъжни да ви казваме каквото и да било. Дори нямаме заповед да ви водим с нас.

— Разбирам — отвърнах аз. — Оценявам помощта.

Дейви Сайкс отново се обърна и ни изгледа. Почувствах се сякаш ние със Сампсън сме от другия отбор, гледаме към скупчените тела на противниците, чакаме да задигнем топката и да се нахвърлим срещу тях.

— Отиваме на третото местопрестъпление — продължи Ръскин. — Не знам коя е жертвата. От само себе си се разбира, че се надявам да не е племенницата ти.

— За какво става дума в целия случай? Защо е тази тайнственост? — попита Сампсън. Той седна по-напред на седалката. — Тук всички сме ченгета. Кажете ни направо.

Дърамският детектив от отдел „Убийства“ се поколеба, преди да отговори.

— Няколко жени — нека кажем известен брой — са изчезнали в района, в който се намирате сега; той се състои от три области — Дърам, Чатъм и Ориндж. Досега в пресата са излезли съобщения за няколко безследно изчезнали лица и две убийства. Несвързани помежду си убийства.

— Да не би да се опитваш да ми кажеш, че средствата за масова информация сътрудничат на разследването? — попитах аз.

Ръскин се усмихна с половин уста.

— Само в най-идиотските ти алкохолни съновидения. Те знаят само това, което ФБР реши да им каже. Всъщност на никого не е отказана информация, но и нищо излишно не е предложено.

— Спомена, че няколко млади жени са изчезнали — казах аз. — Колко точно? Разкажи ми за тях.

Ръскин цедеше думите през ъгълчето на устата си.

— Смятаме, че са изчезнали осем до десет жени. Всичките млади. Малко под и над двайсет години. Всички учат в колеж или университет. Намерени са обаче само два трупа. С този, който отиваме да видим, може да станат три. Всички трупове бяха открити през последните пет седмици. Феберейците смятат, че вероятно сме в центъра на нещо, което може да се окаже един от най-страшните купони с отвличане и убийства в цялата история на Юга.

— Колко от ФБР има в града? — попита Сампсън. — Едно отделение? Един батальон?