Джеймс Патерсън: Целуни момичетата

Тичах на зигзаг през леко поклащащата се, израсла до кръста трева по дюните, която преминаваше в павирани пътища в заблатените части и в града. Беше един прекрасен ден от късното лято.

Тичането постепенно ме успокои. Агентът, който ме охраняваше, лежеше на земята, така че едва го забелязах.

Един рус мъж с морскосиньо яке и панталони в защитна окраска лежеше проснат сред високата трева непосредствено до пътеката. Сякаш вратът му беше счупен. Не беше умрял отдавна. Тялото му беше още топло, когато се опитах да напипам пулса му.

Мъртвият беше агент на ФБР. Той беше професионалист и не беше лесно да бъде изваден от строя. Беше оставен тук да охранява мен и Кейт, да ни помогне да заложим капан на Казанова. Планът беше на Кайл Крейг, но ние с Кейт го одобрихме.

— О, не — изръмжах аз. Извадих пистолета си и се втурнах обратно към къщата. Кейт беше в голяма опасност. Това се отнасяше и за двама ни.

Опитах да се съсредоточа и да мисля като Казанова, да си представя какво би направил той сега и най-вече какви възможности се разкриват през него. Очевидно защитеният периметър около къщата беше пробит.

Кой, по дяволите, беше той? С кого ми предстоеше да се бия?

Не очаквах втори труп, затова почти се препънах в него. Той беше скрит в тревата на дюните. И този агент беше облечен в морскосиньо яке. Лежеше по гръб и рижата му коса беше гладко сресана. Нямаше следи от бой, безжизнените му кафяви очи втренчено гледаха нагоре към кръжащите чайки и мазно-жълтото слънце. Още един мъртъв агент на ФБР.

Сега вече ме обхвана паника и аз полетях обратно през полегналата от силния бриз трева. Къщата беше тиха и спокойна, точно както я бях оставил.

Бях почти сигурен, че Казанова е вече тук. Той беше излязъл на лов за нас. Беше време да му платим сметките. Той трябваше да се справи с това, без да губи нито миг. Или може би просто търсеше възмездие за Рудолф.

Вдигнах моя „Глок“ и предпазливо влязох през покритата с мрежа срещу комари входна врата. В хола нищо не помръдваше. Единственият звук идваше от бръмченето на стария хладилник в кухнята, който цвърчеше като ято комари.

— Кейт! — извиках аз. — Той е тук! Кейт! Той е тук! Казанова е тук!

Втурнах се през хола към първата спалня на долния етаж и блъснах вратата.

Кейт не беше там, където я бях оставил преди няколко минути.

Бързо заех приведена стойка и отново излязох в коридора. Изведнъж вратата на килера се отвори. Една ръка се протегна и ме сграбчи.

Рязко се извих надясно.

Беше Кейт. Лицето й изразяваше решителност и неподправена ненавист. Не видях страх в очите й. Тя сложи пръст върху устните си.

— Шт — прошепна. — Добре съм, Алекс.

— И аз. Засега.

Отправихме се под строй към кухнята, където се намираше домашният ни телефон. Трябваше веднага да се свържа с полицията в Кейп Хатерас. Те щяха да съобщят на Кайл и ФБР.

В тесния коридор беше тъмно и аз видях металното проблясване едва когато беше вече твърде късно. Някакво продълговато жило се заби в лявата част на гърдите ми и в същия миг ме прониза непоносима болка.

Беше смъртоносен изстрел. Отлично изпълнен. Той ме порази с електрически пистолет по последна дума на техниката.

Мощният електрически шок разтърси цялото ми тяло. Сърцето ми забарабани. Усетих миризмата на собствената си изгоряла плът.

Не знам как го направих, но се хвърлих към него. Това е проблемът с електрическите пистолети, дори с такъв скъп „Тензор“ от осемдесет хиляди волта. Те невинаги могат да повалят силни мъже. Особено откачили мъже с чувство за върховна цел.

Не ми беше останала много сила. Не и достатъчно за Казанова. Гъвкавият и мощен убиец отстъпи встрани и ми нанесе жесток саблен удар във врата. Удари ме още веднъж и ме повали на колене.

Този път той не носеше маска.

Вдигнах очи към него. Беше си пуснал лека брада като Харисън Форд в началото на „Беглеца“. Кестенявата му коса беше сресана назад — по-дълга и по-непокорна отпреди. Беше си позволил малко запуснат вид. Дали не беше в траур заради най-добрия си приятел?

Без маска. Искаше да видя кой е. Знаеше, че играта му е провалена.

Ето го най-сетне Казанова. Бях се доближил почти до истината с Дейви Сайкс. Бях сигурен, че трябва да е някой от полицията в Дърам. Чувствах, че е свързан с убийството на златната двойка. Но той беше покрил всички следи. Имаше алиби, което доказваше, че е невъзможно той да е убиецът.

Вторачих се в безизразното лице на детектив Ник Ръскин.

Ръскин беше Казанова. Ръскин беше Звярът.