Джеймс Патерсън - Целуни момичетата

Близначно сдвояване между чудовища. Връзка между двама мъже, каквато не е имало, откакто свят светува.

Изчезваща къща в гората. Една къща действително беше изчезнала. Как е станало това?

Харемът на Казанова от забележителни жени, но и нещо повече — „бракуваните“ жени.

Доктор Уик Сакс беше университетски преподавател със съмнителен морал и поведение. Но беше ли той хладнокръвен убиец, лишен от капка съвест и човещина? Беше ли животно, затворило над десет млади жени някъде около Дърам и Чапъл Хил? Беше ли той съвременният маркиз Дьо Сад?

Едва ли. Бях почти сигурен, че дърамската полиция е арестувала не когото трябва, а истинският Казанова е на свобода и ни се надсмива. А може би положението беше още по-лошо. Може би преследваше нова жена.

Сутринта направих редовното си посещение при Кейт в медицинския център на „Дюк“. Тя все още беше в дълбока кома, все още я брояха за тежък случай. Полицията на Дърам вече беше вдигнала охраната пред вратата на нейната стая.

Седях и бдях до нея, опитвайки се да не мисля за състоянието й. Държах ръката й и тихо й говорех. Ръката й беше вяла, почти безжизнена. Кейт ми липсваше толкова много. Тя не можеше да ми отговори и това отваряше зееща болезнена рана в гърдите ми.

Най-накрая трябваше да си тръгна. Трябваше да се изгубя в работата си.

От болницата двамата със Сампсън отидохме в дома на Луис Фрийд в Чапъл Хил. Бях помолил доктор Фрийд да изготви за нас специална карта на района около река Уайкейджил.

Седемдесет и седем годишният професор по история си беше свършил работата отлично. Надявах се картата да помогне на мен и Сампсън да открием „изчезващата къща“. Идеята ми хрумна, след като прочетох няколко съобщения във вестниците за убийството на двамата студенти преди дванайсет години. Трупът на Роу Тиърни бил открит близо до „изоставена ферма, където някога избягали роби са били държани скрити в големи подземни изби. Тези изби били като малки къщи под земята, като някои от тях имали по дванайсет стаи или отделения“.

Малки къщи под земята?

Изчезваща къща?

Там някъде имаше къща. Къщите не изчезват.

Двамата със Сампсън отидохме с колата до град Бригадун в Северна Каролина. Имахме намерение да тръгнем пеша през гората до мястото, където Кейт е била намерена в река Уайкейджил. Рей Бредбъри е писал, че „да поемеш риск, е като да скочиш от скала и да си изработиш криле, докато падаш“. Сампсън и аз се готвехме да скочим.

Докато си пробивахме път през злокобната гора, високите дъбове и ели започнаха постепенно да гасят всеки лъч светлина. Хорът на комарите беше плътен като меласа. Въздухът бе неподвижен.

Можех да си представя, можех да видя как Кейт тича през същата тази тъмна гора само преди няколко седмици, борейки се за живота си. Мислех за нея сега, когато се крепеше на системи за поддържане на живота. Можех да чуя жуженето на апаратите. Самата мисъл ми причиняваше болка.

— Не се чувствам добре в дълбоки тъмни гори — призна Сампсън, докато вървяхме под плътен чадър от преплетени лози и върхари, наподобяващи платнища на палатка. Той носеше тениска, черни слънчеви очила, дънки и обувки с грайфери. — Напомнят ми за Хензел и Гретел. Мелодраматична помия, братле. Мразех тази приказка като дете.

— Ти никога не си бил дете — припомних му аз. — Беше висок метър и осемдесет и два още на единайсет години и вече беше отработил вледеняващия си втренчен поглед.

— Може и така да е, но въпреки това мразех тези братя Грим. Мрачната страна на германския дух, изкарваща на бял свят гадни фантазии, за да деформира духа на немските дечица. Явно е имало голям ефект.

Сампсън успя да ме накара да се усмихна със своите деформирани теории за нашия деформиран свят.

— Как не те е страх да ходиш из крайните квартали на Вашингтон през нощта, а една приятна разходка из тези гори ти сви сармите? Нищо не може да ти навреди тук. Ели. Мускатово грозде. Къпини. Може да изглежда зловещо, но е безвредно.

— Което изглежда зловещо, е зловещо. Това е моят девиз.

Сампсън се бореше да провре величественото си тяло през плетеницата от млади дръвчета и орлови нокти в началото на гората. На места орловите нокти наистина бяха като мрежеста завеса. Като че ли поникваха преплетени.

Запитах се дали Казанова ни наблюдава. Подозирах, че е доста търпелив наблюдател. И той, и Уил Рудолф бяха много умни, организирани и предпазливи. Бяха вършили престъпления години наред и никой не ги беше заловил.