Джеймс Патерсън - Целуни момичетата

Уил Рудолф се усмихна на умния отговор. Помилва я по бузата с опакото на ръката си. После бавно спусна ръката си по шията и стегнатите й гърди. Тя се остави, без да показва страх или отвращение. Това бе едно от правилата по време на игра.

— Ти си много, много добра в нашата малка игра — каза той. — Ти си ценен играч, Мелиса.

Нейоми Крос бе следващата в редицата. Беше облечена с къса копринена рокля с цвят на слонова кост. Много шик. Щеше да е красавицата на всеки годишен бал, организиран от коя да е юридическа фирма във Вашингтон. Ароматът на нейния парфюм леко замая главата на Казанова. Той се изкушаваше да обяви Нейоми за забранена зона за Джентълмена. В края на краищата той не си падаше особено по нейния чичо Алекс Крос.

— Може би по-късно ще се върнем да посетим Нейоми — каза Джентълмена и нежно целуна ръката й. — Очарован съм.

Рудолф кимна и спря пред шестата жена в шпалира. Обърна глава, измери с поглед последното момиче, но след това очите му се върнаха на номер шест.

— Ти си много особена — прошепна той тихо, почти срамежливо. — Невероятна, бих казал.

— Това е Криста — каза Казанова с усмивка на ценител.

— Ще бъда с Криста тази нощ — възкликна възторжено Джентълмена. Той бе сторил своя избор. Казанова му беше направил подарък и той можеше да прави с него каквото му скимне.

Криста Ейкърс опита да се усмихне. Това бе правилото на къщата. Но не успя. Именно това хареса Джентълмена най-много в нея: тъй възбуждащия страх в очите й.

Той бе готов да поиграе на „целуни момичетата“.

За последен път.

На сутринта след ареста на доктор Уик Сакс Казанова бавно вървеше по коридорите на медицинския център на „Дюк“. Той влезе спокойно в стаята на Кейт Мактиърнън.

Можеше да ходи където си пожелае. Отново беше свободен.

— Здравей, скъпа. Как е положението? — прошепна той на Кейт.

Тя беше съвсем сама, макар че на етажа все още имаше охрана от дърамската полиция. Казанова седна до леглото й на един стол с висока облегалка. Загледа се в печалната физическа развалина, която някога бе такава изключителна красавица.

Вече дори не го беше яд на Кейт. Не беше останало много, на което да се ядосва. „Лампите още светят — помисли си той, взирайки се в празните кафяви очи, — но няма никой у дома, нали, Кейти?“

Доставяше му удоволствие да стои в нейната болнична стая — това раздвижваше жизнените му сокове, разпалваше го, насочваше духа му към велики дела. Всъщност самият факт, че седи до леглото на Кейт, го караше да се чувства умиротворен.

Това беше важно сега. Той трябваше да вземе някои решения. Как точно да се справи със ситуацията около доктор Уик Сакс? Дали да хвърли още прахан в огъня? Или така щеше да се получи оръжие за масово унищожение и поради това опасно и за самия него?

Имаше още едно сложно решение, което трябваше да бъде взето в близко време. Наистина ли се налагаше двамата с Рудолф да напуснат района? Никак не му се искаше — това бе неговият роден край, — но явно се налагаше. А какво да прави с Уил Рудолф? Очевидно той бе емоционално осакатен от пребиваването си в Калифорния. Пиеше валиум, халцион и ксанакс — за тези успокоителни Казанова знаеше със сигурност, но можеше да има и други. Рано или късно бушоните му щяха да изгърмят и това щеше да засегне и двамата. От друга страна, самотата бе тъй непоносима, когато Рудолф го нямаше. Той се бе чувствал разрязан на две.

Чу шум зад себе си откъм вратата на болничната стая. Обърна се и се усмихна на мъжа, който се появи на прага.

— Тъкмо си тръгвах, Алекс — каза и стана от стола. — Никакви промени. Колко жалко.

Алекс Крос пусна Казанова да мине покрай него и да излезе през вратата.

Той се сливаше идеално с всяко обкръжение. Това си мислеше Казанова, докато крачеше по болничния коридор. Никога нямаше да го заловят. Беше открил съвършената маска.

В бара на хотел „Вашингтон Дюк Ин“ имаше едно старо пиано. Между два и четири часа през нощта седях там и свирех мелодии от Биг Джо Търнър и Блайнд Лемън Джеферсън. Свирех тъгите си, неволите си, депресиите си, мрачното си настроение, гадните си мисли. Обслужващият персонал несъмнено е бил впечатлен.

Опитвах се да събера и подредя всичко, което знаех. Продължавах да се въртя в кръг около три или четири точки — стълбовете, върху които трябваше да изградя своето разследване.

Съвършени престъпления както тук, така и в Калифорния. Отлични познания на убиеца за начина, по който протича полицейското разследване.