Джеймс Патерсън - Целуни момичетата

— Вие двамата бяхте нещо повече от… е, нали знаеш, добри приятели? — попита най-сетне Сампсън. Опипваше почвата много внимателно и беше изключително добър в това отношение, стига да искаше.

Поклатих глава.

— Не, ние бяхме приятели, Джон. Можех да говоря с нея за всичко, и то по начин, който почти бях забравил. Никога не съм се чувствал така спокоен с някоя жена и не съм стигал толкова бързо до това състояние, като изключим живота ми с Мария.

Сампсън непрекъснато кимаше и предпочиташе да ме слуша как изливам всичко това от себе си. Той знаеше кой съм — и преди, и сега.

Повикаха ме на телефона, докато още ровичкахме из щедрите порции храна в чиниите. Обадих се на Кайл Крейг от телефонния автомат на долния етаж на ресторанта. Намерих го в колата му. Пътуваше към Хоуп Вали.

— Всеки момент ще арестуваме Уик Сакс за убийствата на Казанова — каза той.

За малко да изпусна слушалката.

— Какво? — изкрещях в телефона. Не можех да повярвам на ушите си. — И кога, по дяволите, ще стане това? Кога е взето решението? Кой го е взел?

Както винаги Кайл запази хладнокръвие. Леденият човек.

— Ще влезем в къщата му след няколко минути. Този път играта се ръководи от шефа на дърамската полиция. Намерили са нещо в къщата му. Физическо доказателство. Арестът ще бъде извършен съвместно от Бюрото и Полицейското управление на Дърам. Исках да знаеш това, Алекс.

— Той не е Казанова — казах аз. — Не го прибирайте.

Говорех на висок глас. Телефонният автомат се намираше в тесен коридор на ресторанта и в близките тоалетни непрекъснато влизаха и излизаха хора. Аз привличах втренчени погледи — колкото ядосани, толкова и подплашени.

— Няма връщане назад — отговори ми Кайл. — Аз самият съжалявам за това.

И ми затвори телефона. Край на дискусията.

Двамата със Сампсън потеглихме с пълна скорост към предградията на Дърам. Отначало приятелят ми си седеше мълчаливо, но после изведнъж ми зададе въпрос с повишена трудност:

— Възможно ли е да разполагат с достатъчно убедителни доказателства, за които ти да не знаеш нищо?

За мен въпросът нямаше точен отговор. Той означаваше: в каква степен бях вън от играта.

— Не мисля, че Кайл разполага с достатъчно доказателства за арест. Той щеше да ми каже. Колкото до дърамската полиция… Нямам представа какво, по дяволите, се канят да правят. Ръскин и Сайкс бяха изолирани и вървяха по собствена следа. В същото положение бяхме и самите ние.

Когато пристигнахме в Хоуп Вали, разбрах, че не сме били единствените поканени да присъстват на ареста. Тихата уличка в предградията беше блокирана. Няколко телевизионни фургона вече се бяха разположили там. Навсякъде се виждаха паркирани патрулни коли на полицията и коли на ФБР.

— Е, това вече е пълна идиотщина. Прилича ми на квартално увеселение — каза Сампсън, когато слязохме от колата. — Най-гадното, което съм виждал някога. Най-гадният и пълен провал в живота ми.

— Нещата си бяха такива от самото начало — съгласих се аз. Един мултиинституционален кошмар.

Краката ми се плетяха като на пияница. Нанасяха ми кроше след кроше. Вече абсолютно нищо не разбирах. В каква степен бях вън от играта?

Кайл Крейг ме видя, че идвам. Пресрещна ме и здраво стисна ръката ми. Имах чувството, че е готов да ме блокира с цяло тяло, ако се наложи.

— Знам колко си объркан. И аз съм така — бяха първите му думи. Звучеше извинително, но в същото време беше извън кожата си от яд. — Това не е наша работа, Алекс. Този път Дърам ни удари под пояса. Шефът на полицията сам е взел решението. Оказват ни политически натиск чак от щатската прокуратура. Смърди толкова гадно, че ми иде да си сложа кърпичка на носа.

— Какво, по дяволите, са намерили в къщата? — попитах Кайл. — Какво е това физическо доказателство? Не става дума за порно книжки, нали?

Кайл поклати глава.

— Дамско бельо. Имал е огромен склад с дрехи, скрит в къщата. Намерили са тениска с емблемата на Университета на Северна Каролина, която е принадлежала на Кейт Мактиърнън. Очевидно Казанова също е пазел сувенири. Също като Джентълмена в Лос Анджелис.

— Не, той не би постъпил така. Той е различен от Джентълмена — възразих аз. — Той държи момичетата и по-голямата част от гардероба им в скривалището си. Той е предпазлив и вманиачен на тази тема. Кайл, това е лудост. Това не е отговорът. Това е колосална бъркотия.

— Не можеш да си сигурен — отговори Кайл. — Хубавите теории няма да спрат въпросната бъркотия.