Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част I - Коварни планове)

— За Рим щеше бъде много по-зле, ако италийският ти клиент беше изгубил делото — говореше Марий.

— И аз мисля така — съгласи се Друз. — Фравк е един от големците в Марувиум и изобщо е сред най-знатните марсийци. Разбира се, за да се издължи на Гай Опий, ще трябва да се раздели с голяма част от състоянието си, което ще намали и общественото му влияние. Но рано или късно ще си възвърне изгубеното.

Вече бяха излезли на Велия, когато Друз се спря пред храма на Юпитер Статор и попита Марий, дали смята да продължи нагоре към Палатина.

— В никакъв случай — прекъсна го Публий Рутилий Руф, който най-после се беше върнал духом при тях двамата — Гай Марий ще бъде така добър да вечеря у нас, племеннико.

Младият Друз се поклони почтително на чичо си и приятеля му и заизкачва склона на Кливус Палатинус. Зад Марий и Рутилий Руф изскочи не кой знае колко предразполагащата фигура на Квинт Сервилий Цепион Младши, най-добрият приятел на Друз, който се завтече да го застигне. Младият Друз сигурно бе чул как го викат да изчака, но така и не се спря.

— Приятелството помежду им никак не ме радва — оплака се Рутилий Руф, докато наблюдаваше как двамата младежи се изгубват в далечината.

— О, така ли?

— Вярно, че Сервилий Цепионите са от най-древен патрициански род и са въшливи с пари, но затова пък никой от тях не може да се похвали с кой знае каква интелигентност. Според мен просто дружбата на младежа с племенника ми не е естествена, тъй като двамата не са равни един на друг. Племенникът ми като че харесва младия Цепион Младши най-вече заради почтителното отношение, бих го нарекъл по-скоро подлизурство, с което онзи го обгражда. Но ако се намери приятелство, което повече да му отива и да му дава повече стимули за усъвършенстване, страхувам се, Гай Марий, че малкият Друз ще си състави погрешна представа за способността си да води хората.

— Къде да ги води? В сражение?

Рутилий Руф се закова на място.

— Гай Марий, не знам дали си чувал, но на света съществуват и други дейности, освен войната, както и други институции, освен армията! Имах предвид Форума.

По-късно същата седмица Гай Марий отново се отби при приятеля си Рутилий Руф, когото завари трескаво да събира багажа си.

— Панеций е на смъртно легло — обясни му той, като се опитваше да преглътне сълзите си.

— Наистина неприятно! Къде се намира? Ще успееш ли да стигнеш навреме?

— Надявам се. Бил в Тарс и настоявал да ме види преди смъртта си. Представи си, от всички ученици, които е имал, иска да види тъкмо мен!

Марий го изгледа с известна нежност.

— А защо не? Все пак ти беше най-добрият му ученик.

— Не, не — отговори замислен дребничкият му приятел.

— Тогава най-добре да си вървя — предложи Марий.

— Глупости — спря го Рутилий Руф и го заведе в таблиния. Стаята беше ужасно мръсна и разхвърляна. Човек оставаше с чувството, че домакинът е попрекалил с писалищните маси, които до една бяха покрити с полуразгънати свитъци, някои от които, все от египетски папирус, бяха заковани с пиронче в единия си край и се спускаха като платна надолу до земята.

— По-добре да отидем в градината ти — отбеляза гостът, понеже не виждаше къде из целия този хаос можеше да застане, без да стъпи върху някоя книга или да размести вещите на Рутилий Руф, който несъмнено държеше те да си стоят там, където ги е оставил.

— Какво пишеш? — позаинтересува се Марий, като забеляза върху едно от писалищата дълъг свитък Фаниев папирус, изписан наполовина с красивия и прегледен почерк на Рутилий Руф.

— Нещо, за което ще ми трябва да се консултирам с теб — водеше го към перистила Рутилий. — Наръчник за военния. След онзи наш разговор за неспособността на голяма част от пълководците ни в последните години реших, че е крайно време някой по-компетентен човек да се заеме с написването на полезен трактат по въпроса. Досега съм се спрял на придвижването и снабдяването на войските, както и на изграждането на походните лагери, но ми е време да мина на въпроса за тактиката и стратегията, където ти блестиш много повече от мен. Ще трябва да те поексплоатирам.

— Ами поексплоатирай ме — нямаше нищо против Марий, който се бе разположил върху една от дървените пейки в малката, мрачна и доста изоставена градина на приятеля си и се любуваше на плевелите и разваления фонтан. — Случайно в скоро време да те е посещавал Прасчо Метел?

— Случайно наистина ме посети днес сутринта — седна Рутилий на пейката срещу него.