Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част I - Коварни планове)

Сула много добре знаеше, че никога няма да се сбъдне мечтата му да бъде обучаван по риторика от някой велик адвокат, затова и отдаваше заслуженото на скромните усилия на Квинт Гавий Миртон да го направи човек за пред обществото. Благодарение на него той се научи да говори чист атически гръцки и ако не друго, то поне усвои основите на риториката. Домашната библиотека на Миртон се оказа достатъчно богата за ученик като него и Сула успя още като малък да изчете Омир, Пиндар и Хезиод, Платон и Менандър, Ератостен, Евклид и Архимед. Научи се да чете и на латински: Ений, Акций, Касий Хемина, Катон Цензор. Буквално изгълтваше от край до край всеки свитък, който попадаше в ръцете му, за да открие един свят, в който можеше да забрави за няколко часа собственото си положение, и в който властваха великите деяния и благородните герои, научните факти и философската фантазия, стилът на литератора и едновременно с това на математика. За щастие единственото нещо, с което бащата на Сула можеше да се похвали, и което нямаше как да изгуби, беше прекрасното владеене на латинския. Затова и Сула, що се отнасяше до неговия собствен латински, нямаше от какво да се срамува, което не му пречеше да говори перфектно и местния жаргон на Субура, а освен това и един друг латински, правилен, но все пак лишен от изящност, който се говореше от по-нисшите, но иначе активни люде в града. Така, в която и част на Рим да попаднеше, можеше да се чувства в свои води.

Открай време занятията в малкото училище на Квинт Гавий Миртон се провеждаха в един спокоен кът на Мацелум Купеденсис, пазара за подправки и цветя, който се намираше в източната част на Форум Романум. Понеже нямаше възможност да осигури помещение за себе си и класа си и според думите му „трябваше да разчита на обществената собственост“, какво по-добро място да напълни със знания дебелите римски глави на учениците си, ако не сред тежкия аромат на рози и теменужки, на пипер и канела?

Миртон така и не беше успял да стане частен учител на някое глезено плебейско синче, нито поне преподавател в училище, където да работи с пет-шест деца от конническото съсловие далеч от студа и уличната шумотевица. Не, той можеше да се радва на единствения си роб, който му разгъваше стол насред пазара, там, където купувачите все пак нямаше как да ги сгазят по невнимание, разгъваше столчета и за учениците му, за да могат да се заемат с четенето, писането и смятането, без да ги е грижа, че са под открито небе, а наоколо се разнасят крясъците на продавачите, които така и не се уморяваха да хвалят подправките и цветята си. Ако не се беше харесал на търговците по Кудеденис, а и което беше по-важно, ако не беше взел за ученици срещу по-ниски такси някои от децата им, навярно отдавна да се е изселил принудително от импровизираното си училище. Но понеже беше симпатичен, а и не се стискаше с уроците си, до самата си смърт — а той умря, когато Сула беше на петнайсет — Миртон си преподаваше във все същото кътче от пазара.

Взимаше по десет сестерции на седмица от ученик и обикновено предаваше на група от по десет-петнайсет деца (повечето от които момчета, но винаги се намираха и по няколко момичета). Така си осигуряваше доход от около пет хиляди сестерции годишно: от тях две хиляди отиваха за наем на голямата, самостоятелна стая, която държеше в къщата на един стар ученик, още хиляда изхарчваше за храна за себе си и за възстаричкия си, но затова пък предан роб, а останалото хвърляше за книги. По празник или пазарен ден, когато не водеше занятия, той винаги можеше да бъде открит из книжарниците и библиотеките по Аргилетум, широката улица, която тръгваше от Форум Романум и минаваше покрай Емилиевата базилика и сградата на Сената.

— Ех, Луций Корнелий — имаше той навик да казва на момчето, ако го срещнеше след урока, опитвайки се отчаяно (макар че никога не се издаваше на глас) да го задържи възможно най-далеч от опасностите на улицата, — някъде из този огромен свят някой мъж или жена е скрил от хората трудовете на Аристотел! Само ако знаеш колко копнея да прочета написаното от този велик човек! Такова огромно творчество, такъв гений! Та представяш ли си, бил е учител на самия Александър Велики! Казват, че е писал за абсолютно всичко: за доброто и злото, за звездите и атомите, за душите и ада, за кучетата и котките, за листата по дърветата и човешките мускули, за боговете и хората, за системите на мисълта и хаоса на безумието. Каква ли наслада ще бъде за човек като мен да прочете изгубените творби на Аристотел!