Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част III - Спасителят на Рим)

По лицето на Ливия Друза се изписа широка усмивка; тя прекоси стаята и целуна мъжа си по бузата, сетне му благодари, при това беше толкова щастлива, че чак го прегърна.

Колко лесно се беше оказало всичко! Дългите години на принудителна изолация си бяха отишли веднъж завинаги. Защото на Ливия Друза дори не й беше хрумвало, че преминавайки от властта на брат си под тази на мъжа си и тъста си, тя може да се сблъска и с по-различни правила.

Когато Луций Апулей Сатурнин беше избран за народен трибун, благодарността му към Гай Марий не знаеше граници. Сега щеше да си отмъсти! При това скоро откри, че може да разчита на съюзници, за които дори не е предполагал. Сред трибуните имаше и един клиент на Марий от Етрурия — някой си Гай Норбан, който притежаваше значително състояние, но понеже в рода си нямаше сенатори, все още не беше влязъл сам в Сената. Народен трибун беше и Марк Бебий, поредният представител на Бебиите, които сякаш имаха запазено място в колегията. За Бебиите се знаеше от години, ако не и от десетилетия, че са продажници, така че в случай на нужда Сатурнин можеше да си позволи да купи и услугите на колегата си.

За нещастие на отсрещния край на пейката седяха трима души, известни със своите крайно консервативни възгледи. В самия край седеше Луций Аврелий Кота, син на покойния консул Кота, племенник на бившия претор Марк Аврелий Кота и природен брат на Аврелия, жената на младия Гай Юлий Цезар. До него беше Луций Антистий Регин от почтен, но недотам известен род, за когото се мълвеше, че е клиент на някогашния консул Квинт Сервилий Цепион, заради което и името му се обграждаше с известно недоверие. Третият човек, евентуален противник на Сатурнин, беше Тит Дидий, много способен и спокоен човек, чиято фамилия произхождаше от Кампания и който си беше спечелил добра репутация на войник.

Останалите, седнали по средата на пейката, бяха скромни личности и, изглежда, от самото начало се бяха примирили с ролята, която им се отреждаше, а именно да попречат на съседите си отдясно и отляво да се хванат за гушите. Защото наистина не можеше и дума да става за любов между онези, които Скавър беше нарекъл демагози, и другите, които беше обявил за достойни люде само защото повече защитавали честта си на сенатори, отколкото на народни трибуни.

Не че това тревожеше особено Сатурнин. От всички кандидати той най-бързо събра нужните гласове, скоро след него идваше Гай Норбан, а това ясно даваше да се разбере, че народът ни най-малко не е изгубил доверието си в Гай Марий; но също и че Гай Марий се е разделил с доста от парите си да купи гласове в полза на двете си протежета. За него беше нужно Сатурнин и Норбан да нанесат своя удар възможно най-бързо, защото три месеца след новото му встъпване в длъжност като консул плебейското събрание започна да губи инерция. Това се дължеше отчасти на факта, че на плебеите им доскучаваше да присъстват на събранията, отчасти и на отдавна наблюдаваното явление, че един трибун не може да води активна политическа дейност повече от три месеца. Като Езоповия заек и народният трибун се уморяваше бързо, докато старата сенаторска костенурка продължаваше бавно, но славно към целта.

— Ще гълтат праха след мен — закани се Сатурнин пред Главция, когато вече десетият ден от декември наближаваше — денят, в който новата колегия на трибуните щеше да встъпи в длъжност.

— Кое по-напред? — попита лениво Главция, който все пак таеше известно огорчение: беше по-възрастен от Сатурнин, а още не бе успял да се добере до трибунството.

Сатурнин се усмихна като някое вълче.

— Най-напред ще прокараме един малък аграрен закон, за да помогнем на нашия приятел и благодетел Гай Марий.

След като се беше постарал завидно при подготовката на закона и след като произнесе блестяща реч пред плебейското събрание, Сатурнин предложи за обсъждане законопроекта за разпределянето на поземления фонд, създаден от Луций Марций Филип предната година — тъй наречения агер Африканус инсуларум . Сега било ред въпросният фонд да бъде разпределен между Мариевите войници — пролетарии при оттеглянето им от служба в легионите. На човек щяло да се пада по сто югера земя. За Сатурнин гласуването на законопроекта се превърне в незабравимо преживяване. От едната страна народът реве в защита на предложението му, от другата Сенатът реве в несъгласие. Луций Кота дори заразмахва заплашителен юмрук, но Гай Норбан се застъпи за закона с убедителна и искрена реч.