Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част III - Спасителят на Рим)

— Времената се менят — опита се да протестира той. — На подобно поведение отдавна вече не се гледа като на порок.

— Мисля, че имаш грешна представа в какво точно време си попаднал, Гай Лузий. Навярно това се дължи на твоето собствено вътрешно желание нещата да бъдат различни от това, което са. Сигурно досега си живял в среда на такива като теб, които също имат грешна представа за времето, в което живеят. Навярно често сте се събирали да обсъждате положението си и все отнякъде сте изнамирали някой текст, някоя мисъл, че сте в правото си. Но аз мога да те уверя — каза Сула с напълно сериозен тон, — че колкото по-добре опознаеш света, в който си имал късмета да се родиш, толкова повече ще се уверяваш как жестоко си се заблуждавал. А никъде другаде предпочитанията към хора от същия пол не са по-малко толерирани, отколкото в армията на Гай Марий. Научи ли за твоята малка тайна, Гай Марий ще бъде безмилостен с теб.

Лузий беше готов да заплаче. Беше вплел пръсти в жест на дълбока паника.

— Но така ще полудея! — изхленчи той.

— Няма, не се бой. Просто ще си наложиш дисциплина, ще бъдеш внимателен в отношенията си с другарите и възможно най-скоро ще научиш да улавяш сигналите, които хората от твоя сорт си подхвърлят един на друг. Аз лично не мога да ти кажа какви са те по простата причина, че не съм жертва на подобен порок, а и не съм се интересувал. Но ако си решил да постигнеш обществена кариера, Гай Лузий, искрено те съветвам да надвиеш, докато е време, своите слабости. Вярно, че като те гледам такъв млад, сигурно ще ти е трудно да се обуздаеш напълно. Но внимавай, внимавай да не сбъркаш с човека!

При тези си думи Сула се усмихна още веднъж, този път по-благосклонно на Гай Лузий и го остави сам.

За момент просто започна да се шляе безцелно насам-натам. Беше скръстил ръце безгрижно зад гърба си и едва-едва забелязваше движението около себе си. Легионите бяха инструктирани да построят временен лагер, нищо че по това време в провинцията не се беше чуло за никакви вражи сили; просто една римска армия не можеше да спре без закрилата на палисадите. Горе на хълма землемерите и инженерите вече правеха изчисления как да бъде разположен бъдещият постоянен лагер. Онези поделения, които не бяха нужни за издигането на временния лагер, бяха хванати да вършат подготвителните работи по укрепяването на хълма. Засега това се изразяваше в носене на дървен материал за греди, от които впоследствие щяха да бъдат построени стените, кулите, жилищните помещения. По долното течение на Родан горите бяха редки, понеже местността се обитаваше вече от няколко века — още от времето, когато гърците бяха основали Масилия, — и за това време гърци, римляни и попадналите под тяхното културно влияние гали бяха успели да усвоят огромен дял от земите си.

Армията се беше разположила на север от големите солени блата, които представляваха делтата на Родан, но се разпростираха и на запад, и на изток от коритото на реката. Типично беше за Марий да избере за своите легиони място, където те да не засегнат с нищо обработваеми земи, независимо от продължителността на престоя си.

— Няма никакъв смисъл излишно да настройваме против себе си онези, които трябва да считаме за свои съюзници — оправдаваше той своята политика пред Сула. — Освен това с тези петдесет хиляди гладни гърла повече, които доведохме на местното население, то ще има нужда от всичките си земи, за да ги изхрани.

Мариевите снабдители вече бяха хукнали по всички посоки да сключват контракти със стопаните в провинцията, а войниците вече строяха складове за зърно и провизии, в които да се побере достатъчно за изхранването на петдесет хиляди мъже в продължение на дванадесет месеца, когато ще дойде времето на следващата реколта. В огромния обоз Марий предвидливо беше включил всички онези необходими за преживяването на една армия неща, които от достоверни източници бе научил, че не ще може да намери в Трансалпийска Галия, а именно: солидни греди, борова смола, скрипци й въжета, инструменти, подемни кранове, вар и астрономически количества железни гвоздеи и пирони. В Популония и Пиза, двете пристанища, където се разтоварваха докарваните от остров Илва слитъци желязо, префектус фабрумът се беше погрижил да изкупи цялото налично количество метал и да го препрати по суша на Марий в случай, че инженерите му решат да леят стомана. В обоза бяха предвидили и такава възможност и сега римската армия разполагаше с наковални, тигели, чукове, брикети, изобщо всичко необходимо за устройването на една огромна ковачница и металолеярница. Вече войници бяха поели грижата да съберат достатъчно дървен материал за осигуряването на нужните за целта дървени въглища, защото без дървени въглища би било невъзможно да се постигне нужната температура за топенето на желязо, да не говорим за превръщането му в стомана.