Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част III - Спасителят на Рим)

— Ей го пак! — обади се Катул Цезар от стълбата пред Сената с пискливия си гласец. — Ей го пак! Чуйте го какви ги говори! Не „нашия любим Рим“, ами „нашата любима Италия “! Италия, Италия, все Италия! Този човек никога не е бил римлянин и никога няма да даде пукната пара за Рим!

— Италия и Рим е едно! — отвърна му с гръмовитото си гласище Марий. — Те винаги са били едно цяло! Без едното и другото не би могло да съществува! Нима италийците не гинат рамо до рамо с римляните в римските легиони, сражавайки се за честта на Рим? А ако това не е така — нима някой ще възрази, че не е така, — тогава защо единият войник да получава по-малко от другия?

— Италия! — пак повтори Катул Цезар. — Всеки път е едно и също — Италия!

— Глупости! — изрева Марий. — Първите поселения ще бъдат на колонисти — римляни, не италийци! Това не е ли доказателство, че не отдавам предпочитания към италийците? И какво толкова лошо сред всички тези десетки хиляди колонисти — ветерани във всяка колония трима италийци да получават римско гражданство? Трима, народе римски! Не три хиляди, не триста, не дори тридесет! Трима! Капка в морето от хора! Капка в капката в морето от хора!

— Капка в морето, само че отровна — крещеше от стълбите пред Сената Катул Цезар.

— Според законопроекта римляните — ветерани ще бъдат настанявани първи по новите си земи, но това значи ли, че като са първи, ще получават най-добрата земя? — на свой ред се обаждаше Метел Нумидик.

И все пак въпреки опозицията първият законопроект, в който ставаше дума за земи, давани преди от държавата за продължителни срокове на кажи-речи неизвестни земевладелци, беше прокаран през плебейското събрание.

Квинт Попедий Силон, който въпреки младежката си възраст се беше превърнал в духовен водач на целия народ на марсите, беше дошъл в Рим специално, за да изслуша дебатите върху аграрния закон. Беше поканен лично от Марк Ливий Друз, затова и през целия си престой му гостуваше у дома му.

— Всички гледат да настроят докрай Рим срещу останала Италия — отбеляза Силон пред Друз, изненадан изобщо, че в Рим са се сетили да обсъждат италийския въпрос.

— Така е — съгласи се мрачно той. — Това е един предразсъдък, който само времето би могло да изкорени. И все пак аз лично не преставам да се надявам, че това някога ще стане, Квинт Попедий.

— И все пак Гай Марий не ти се нрави никак.

— Ненавиждам го с цялата си душа. И все пак гласувах за него.

— А от битката при Араузио не са минали дори четири години — рече замислено Силон. — Да, мисля, че си прав, нещата все някой ден ще се променят. Ако не беше Араузио, много се съмнявам Гай Марий да успееше да вреди и италийци сред ветераните — заселници.

— Ако не беше Араузио и италийските роби — длъжници нямаше да бъдат освободени — напомни му Друз. — Радвам се все пак, че хората ми не загинаха напразно. И все пак — погледни какво става в Сицилия. Вместо да видят свободата си, робите-италийци сега мрат като мухи.

— Само като чуя името на Сицилия, се разтрепервам от срам — изчерви се Друз. — Всичко това е дело на двама корумпирани, мислещи единствено и само за себе си римски магистрати. На две нещастни ментули ! Ти, Квинт Попедий, може и да не харесваш Метел Нумидик или Емилий Скавър, но трябва да признаеш, че двамата никога не биха забъркали брашното с кръв, още по-малко биха изцапали тогите си с подобни мръсотии.

— Да, така е — кимна Силон. — И все пак, Марк Ливий, и двамата все още гледат на Рим както на място, където чужд крак не бива да пристъпва за нищо на света — и че италийците не могат да станат римляни, дори ако самите римляни пожелаят да ги осиновят.

— Да ги осиновят?

— Ами не, представлява ли точно това даването на римско гражданство? Осиновяване и приемане в голямото семейство на римляните?

Друз въздъхна.

— Имаш право. Всички тези промени си остават промени на думи. Никой не може да стане римлянин, ако преди това е бил италиец… или грък, да речем. А с всеки ден в Сената се настройват все повече и повече срещу създаването на подобни изкуствени римляни.

— Най-накрая — предположи Силон, може би самите ние, италийците, ще започнем да се превръщаме в изкуствени римляни — с или без одобрението на Сената.

Първият аграрен закон беше последван скоро от втори законопроект, който трябваше да реши въпроса за новите обществени земи, които Рим беше придобил по време на войните с германите. Естествено, че този законопроект беше много по-важен от предишния, защото ставаше дума за практически девствени земи, които досега никога не са били експлоатирани от едри земевладелци или скотовъдци, затова и почвата се очакваше да е богата и щедра — не само на плодове и добитък, но и на минерали, скъпоценни камъни, камък за градеж. Ставаше дума все за области в западната част на Трансалпийска Галия — около Нарбон, Толоза, Каркасон — или в централната част, както и някои земи в Близка Испания, където местното население се беше разбунтувало, докато кимврите създаваха главоболия на римляните с движението си на север от Пиренеите.