Колийн Маккълоу - Венец от трева (Част I - Предсказанието)

Самите гости си представяха светилището да представлява нещо от типа на Делфи, закотвено високо насред непристъпни скали и чукари, но за тяхна изненада Песин се беше разположил дори под равнището на полетата наоколо — насред дълбоко дере, издялано сред ослепителната белота на кремъка. Самото светилище се намираше в северния край на града, по-тесен и не толкова плодороден, колкото няколкото километра богата наносна почва на юг, обогатявана с всеки нов разлив на лъкатушещия речен поток, който се вливаше по-надолу в голямата река Сангарий. И от града, и от храма, и от постройките около него еднакво дъхаше на старина, нищо че сега съществуващият комплекс беше дело на гръцка ръка. До самото светилище, построено на върха на нещо като естествена могила, се стигаше по застрашително стръмни стълби, обграждащи го от три страни, на които стълби обикновено поклонниците сядаха да разговарят с жреците.

— Пъпът на нашия храм, ако мога така да се изразя, отдавна е хвърлен в Рим, Гай Марий — говореше архигалосът Батацес, — даден ви като знак на добра воля, когато сте се намирали в дълбока опасност. Това е и причината, когато Ханибал избяга в Мала Азия, той винаги да е странил възможно най-далеч от Песин.

Марий чак сега си спомни писмото на Публий Рутилий Руф, разказващо му за забележителните изпълнения на Батацес при похождението му в Рим — по времето, когато самият Марий воюваше с германите, — и нямаше как човекът насреща му да не му се струва по-скоро забавен. Самият Батацес скоро улови ироничния поглед на гостенина си.

— Да не би да се усмихваш на кастрирания старец пред себе си? — попита той прямо.

Марий го изгледа удивен.

— За пръв път чувам подобно нещо, архигалос .

— Човек не може едновременно да служи на Кубаба Кибела и да си запази всичко по себе си, Гай Марий. Дори и собственият й съпруг Атис се е лишил от мъжките си атрибути в почит пред нейното величие — обясни Батацес.

— Аз пък си мислех, че са го кастрирали, защото й е изневерявал — изтърси Марий, който все пак трябваше да каже нещо. Във всеки случай не му се щеше да влиза в дълга дискусия за нечии отрязани полови органи; колкото и на жреца насреща да му беше приятно да се жалва за нещастието си.

— Нищо подобно! — възрази му Батацес. — Тази история е чиста гръцка измислица. Само ние във Фригия поддържаме все още неопетнен култа към богинята и само ние познаваме нейната история. Ние сме нейните най-предани последователи още от мига, когато дойде при нас от далечен Кархемиш.

Батацес се насочи към мрачния вход на светилището. От слънцето очите на наблюдателя чак го заболяваха от всичкото злато и скъпоценни камъни по дрехите, ръцете, косата и брадата му.

Двамата застанаха в целата 1 1 Cella (лат.) — стаичка в храм, където се съхранява изображението на божеството. — Б.пр. на богинята, където Марий да може с очите си да се убеди в изяществото на статуята й.

— Чисто злато — отбеляза доволно Батацес.

— Толкова ли си сигурен? — попита невинно Марий, като си спомни обясненията на пътеводителя в Олимпия за това, как точно е излята статуята на Зевс.

— Абсолютно.

Статуята беше в човешки ръст, положена върху висок мраморен пиедестал и изобразяваше Великата майка, седнала на къса пейка. От двете й страни бяха прилегнали безгриви лъвове и тя ги галеше по главите. Богинята носеше на главата си висока шапка във формата на корона и беше облечена в тънка роба, пристегната с колан, който подчертаваше красивите й гърди. Зад левия лъв стояха две овчарчета, едното от които свиреше на двойна флейта, а другото — дърпаше струните на лира. От дясната страна пък, облегнат на овчарска гега, беше застанал съпругът на Кубаба Кибеле Атис, носещ на главата високата и мека конусообразна шапка, традиционна за фригите; беше облякъл риза с дълги ръкави, вързана на врата му, но широко разтворена надолу, за да се видят мускулестият корем и дългите му гащи с крачоли, сцепени пред коленете и пристегнати надолу с копчета.

— Интересно — беше единственото, което можа да каже Марий. Това, че златото можеше да се окаже и истинско, не допринасяше с нищо за качеството на самата скулптура.

— Като че ли не ти харесва особено.

— Навярно защото съм римлянин, архигалос , а не фригиец. — Той се обърна на другата страна и се запъти към тежките бронзови врати на целата . — И защо точно тази азиатска богиня се е загрижила толкова много за съдбата на Рим?

— Загрижила се, и то отпреди цели векове, Гай Марий. Иначе никога нямаше да се съгласи да подарим на Рим пъпния й камък.