Колийн Маккълоу - Венец от трева (Част II - Разривът)

И така, плебейското събрание гласува лекс Миниция де либерис , което беше твърде неприятна изненада за Друз, особено като се имаха предвид одобрителните възгласи сред тълпата. Личеше си, че огромната маса от избирателите продължава да държи на своето римско гражданство и за нищо на света не би го подарил на по-нисшестоящите. А за нисшестоящи се смятаха всички хора по света.

Разбира се, Цепион подкрепи предложената мярка, но в същото време си повтаряше, че по-добре да не я бяха измисляли; ставаше дума за новия му приятел, приет отскоро в Сената от цензора Ахенобарб Понтифекс Максимус, комуто беше клиент. Цепионовият приятел, беше изключително богат — до голяма степен за сметка на събратята си испанци — и носеше твърде импозантното име Квинт Варий Север Хибрида Сукронензис. Никой обаче не се учудваше на скромността му да се представя навсякъде единствено с първите си две имена — Квинт Варий. Прякорът му „Север“ имаше смисъл повече на „жесток“, отколкото на „строг“, „Хибрида“ недвусмислено подсказваше за неримското му потекло по майчина линия, а Сукронензис издаваше, че е бил роден и отгледан твърде далеч от Рим — в испанския град Сукрон. Изобщо Квинт Варий трудно можеше да се нарече римлянин, във всеки случай имаше много по-малко основания за това от мнозина знатни италийци. Това не му пречеше обаче да храни амбицията да стане един от най-великите римляни в историята — амбиция, за която всички средства изглеждаха добри.

Още щом се запозна с Цепион, Варий се закрепи към него. Нито за миг не се отказваше да сипе комплиментите си по адрес на приятеля си патриций, още по-малко да му върши хиляди дребни услуги. Като че ли обаче сам не знаеше на какво се дължи големият му успех пред римлянина. Просто Цепион се чувстваше спрямо него в същото положение, в което навремето беше чувствал Друз спрямо себе си.

Не всички Цепионови приятели посрещнаха особено доброжелателно Квинт Варий. Най-топъл прием испанецът откри у Луций Марций Филип, когото няколкото поредни изборни неуспеха бяха поизтощили финансово и който си търсеше богати привърженици, които могат да му пъхнат тлъстите суми под масата и след това да махнат безгрижно с ръка. Затова пък Квинт Цецилий Метел Пий, познат и като Прасчо Младши, възненавидя Варий от първия миг, в който се запознаха.

— Квинт Сервилий, стомахът ти как издържа присъствието на тази гадина до себе си? — заинтересува се Прасчо, при това без дори да заекне от смущение. — Ако Варий се бе намирал в Рим по времето, когато баща ми умря, може би наистина щях да повярвам на Аполодор, че великият Метел Нумидик е бил отровен! И щях да знам от кого…

Друг път Прасчо Младши щеше да отбележи пред Ахенобарб Понтифекс Максимус:

— Как така става, че всичките ти по-важни клиенти са такава измет? Ама наистина! Някой ден хората ще си спомнят за Сервилий Авгур, ще се сетят и за тоя ми ти Варий и ще излезе, че си станал покровител на всички лекета в град Рим.

Коментарът бе направен толкова ненадейно, че Ахенобарб не можа да измисли какво да му отвърне.

Не всички обаче можеха да оценят Квинт Варий по достойнство. За лековерните, а и за всички онези, които не се бяха заинтересували повече за него, той си оставаше изключително приятен човек. Първо, защото беше хубавец, при това типично мъжки тип — висок, добре сложен, мургав, с огнен поглед и приятни черти. Освен това се държеше благовидно, не можеше да се похвали с особени ораторски качества — още повече че испанският му акцент беше много силен, но пък и никой не можеше да му отрече, че се старае, както приятелски го беше посъветвал Цепион. Така или иначе, Квинт Варий си оставаше любима тема за обсъждане.

— Чудесен човек, разумен и умерен във всичко — хвалеше го Цепион.

— Паразит, ако не и чист сводник — твърдеше на свой ред Друз.

— Най-щедрият и любезен човек, когото съм срещал — не пестеше благодарностите си Филип.

— Лигав като храчка — заявяваше в типичния си стил Прасчо Младши.

— Много ценен клиент — клатеше глава Ахенобарб Понтифекс Максимус.

— И все пак не е римлянин — заключваше с презрение Скавър Принцепс Сенатус.

Естествено на любезния, разумен и безценен за патрона си човек Квинт Варий не му стана много приятно, дето съгражданите му приеха новия лекс Миниция де либерис . Защото току-виж се оказало, че той самият престанал да им бъде съгражданин. За нещастие трябваше да се увери в крайната непроницателност на приятеля си Цепион, който така и не се оставяше да бъде убеден да не подкрепя законопроекта.