Колийн Маккълоу - Венец от трева (Част II - Разривът)

— На мен идеята ми харесва — призна си Антоний Оратор.

— А какви други закони възнамеряваш да прокараш? — полюбопитства Ахенобарб, без да обръща внимание на забележката, отправена към него и Крас Оратор, които по право трябваше да се водят все още цензори.

Но Друз не пожела да му отговори и само каза уклончиво:

— Още не знам съвсем, Гней Домиций.

Върховният понтифекс изсумтя.

— За толкова наивен ли ме мислиш?

Друз му се усмихна невинно.

— Е, може и да знам, Гней Домиций, но плановете ми са само най-общи и не виждам защо трябва да ви занимавам всички вас, августейшите сенатори, с тях, преди да съм ги дообмислил. Можеш да си сигурен, че когато му дойде времето, ще се допитам до теб.

— Нали? — изгледа го скептично Ахенобарб, но не каза нищо повече.

— Това, което мен ме интересува, Марк Ливий, е откога ти е хрумнала идеята да се кандидатираш за народен трибун? — попита Скавър Принцепс Сенатус. — Навремето, когато те избраха за плебейски едил, аз доста се чудих защо така и не пожела да вземеш думата в Сената. Сега обаче разбирам, че си искал първата ти реч да бъде прочетена от по-висока позиция.

На свой ред Друз го изгледа с отворена уста.

— Марк Емилий, как ти идва да говориш такива неща? Като едил човек просто няма за какво да приказва!

— Хм — измънка Скавър и вдигна рамене. — Както и да е, имаш моята подкрепа, Марк Ливий. Ти си човек със стил.

— На мен също можеш да разчиташ — допълни го Крас. Всички останали на свой ред обещаха съдействието си на младия Друз.

Друз обяви кандидатурата си за народен трибун едва на сутринта в деня на изборите. Подобен ход лесно би могъл да доведе до пълен провал, но в случая той се оказа печеливш. От една страна, претендентът си спести досадните моменти съгражданите му да му задават неудобни въпроси по време на предизборната кампания, от друга — жестът му можеше да бъде изтълкуван, сякаш той изобщо е нямал намерение да се кандидатира, но като е видял колко посредствена колегия се очертава, махнал е отчаяно с ръка и на свой ред се е включил в състезанието му. Подобна версия беше много вероятна, защото сред претендентите наистина нямаше подходящи: най-доброто, което конкурентите на Друз можаха да представят, бяха един Сестий, един Сауфей и един Миниций, никой от които не можеше да се похвали, че е от фамилия на нобили, камо ли че сам ще стане такъв. Затова и Друз благоволи да се представи пред избирателите едва последен — след всичките си двайсет и двамата съперници.

Изборите протекоха мирно и спокойно, най-вече защото избиратели почти нямаше. В Кладенеца на комициите се явиха само около две хиляди души, което беше нищожен процент спрямо общия брой на римските гласоподаватели. И понеже Кладенецът можеше да побере без затруднения поне два пъти по толкова, организаторите не сметнаха за необходимо да преместват гласуването на друго място, както друг път се е избирал за целта Фламиниевият цирк. След като всички претенденти се представиха, председателят на действащата колегия на народните трибуни премина към процедурата на гласуването, обръщайки се към избирателите си молба всеки да се присъедини към трибата си; консулът Марк Перперна, плебей, беше наблюдател и се опитваше да не изпусне нищо от око. Понеже избирателите бяха малко на брой и всички се побираха без затруднение в определените им части от трибуните, държавните роби, които трябваше да държат разделителните въжета между отделните триби и да разгонват по-многобройните от тях към площада, сега стояха без работа.

Понеже ставаше дума за избори, трийсет и петте триби гласуваха едновременно — за разлика от прокарването на плебисцити, когато всяка една от тях даваше гласа си отделно от другите. Кошовете, в които се хвърляха восъчните таблици с гласовете на избраниците, се намираха върху дървено скеле, сложено в самото подножие на рострата; на самата ростра стояха и наблюдаваха досегашните трибуни, кандидатите и консулът — наблюдател.

Дървената конструкция, до която се стигаше по трийсет и пет разграничени с въжета алеи, следваше контура на трибуните и криеше най-долните им редове. Алеите тръгваха от самия център на Кладенеца и се изкачваха шест стъпки нагоре до дървеното скеле, на което чакаха трийсет и пет коша. Всеки един гласоподавател трябваше да тръгне от отсрещния край на трибуните, да премине цялото пространство, отредено на трибата му, и да се яви под рострата, за да хвърли гласа си в коша. За целта кустодиите му подаваха восъчна таблица, той се спираше, колкото да изпише, които имена сметне за добре, преминаваше по дървената дъска пред трибуната и пускаше таблицата в коша. Онези, които проявяваха искрен интерес към изборите и за целта дори си обличаха празничните тоги, оставаха до края на процедурата и чакаха да чуят резултатите от преброяването. Затова и във време на избори Форумът се превръщаше в огромна поляна за излет, където гражданите сядаха да си изядат закуската, да се посмеят и да изчакат обявяването имената на новите трибуни.