Колийн Маккълоу - Венец от трева (Част II - Разривът)

— Не ще и съмнение, че ще бъде голяма сензация — изду бузи Силон. — Но не мисля, че това ще ти помогне особено за крайния успех. По-добре ще е да се кандидатираш за претор, сега, когато ти е времето, а две години по-късно да се състезаваш и за консулското място.

— Консулският стол не е за мен — възрази му решително Друз. — Законите, които смятам да прокарам, трябва да минат през плебейското събрание, затова аз самият трябва да бъда избран за народен трибун. Ако опитам да внеса законопроектите си в качеството си на консул, трибуните веднага ще му наложат вето. Но ако сам стана трибун, ще държа колегите си много по-изкъсо, отколкото би си го позволил един консул. А понеже сам ще се ползвам с правото на вето, на свой ред ще мога да сложа прът в колелата на всеки консул. В крайна сметка ще имам възможност да се пазаря. Навремето Гай Гракх се е хвалел, че е съумял да използва положението си на трибун по-добре от всеки друг, но имаш думата ми, Квинт Попедий, че и неговото няма да струва нищо в сравнение с делата, които аз ще извърша. Вече съм в зряла възраст, имам опит, имам клиентела и обществено влияние. А най-вече разполагам с цяла законодателна програма, която се занимава с много повече въпроси от този за всеобщото гражданство. Имам амбициите коренно да променя обществените порядки в Рим.

— Нека Великата змия, която ни дарява със светлина, бди над теб и ръководи делата ти, Марк Ливий — рече Силон. — Друго не знам какво да ти кажа.

Непоколебимостта в очите на приятеля му и поведението му ясно подсказваха, че той искрено вярва на думите си.

— Квинт Попедий, крайно време е. Не мога да се примиря с мисълта, че някой ден Рим и Италия ще започнат война — нещо, което, подозирам, ти и приятелите ти готвите от години. Ако наистина тръгнете по пътя на противопоставянето, ще изгубите. Ще изгуби и Рим, нищо че ще излезе краен победител от двубоя. Никога досега Рим не е губил война, приятелю. Битки — да. И нищо чудно, ако избухне война, в началото превесът да е на страната на Италия, най-малкото, защото римляните и не предполагат какви са истинските й възможности. Но войната ще бъде спечелена от Рим, защото Рим печели винаги! С тази разлика, че това ще бъде една твърде скъпа победа. Да се замислим само за икономическите последици. Знаеш не по-зле от мен древната истина, че не трябва никога да водиш война на собствена земя — нека враговете ти усетят тежестта й на гърба си.

Друз се пресегна през писалището и сграбчи Силон за ръката.

— Вслушай се в думите ми, Квинт Попедий, нека нещата бъдат такива, каквито аз ги виждам! Нека вървим по пътя на мира и на здравия разум. Само така можем да постигнем нещо.

Силон му кимна в знак на съгласие — не от любезност, а напълно искрено, което личеше от прямия му поглед.

— Скъпи Марк Ливий, можеш да разчиташ на пълната ми подкрепа във всички свои начинания! Превърни намеренията си в дела! Това, че лично аз не виждам как ще успееш, не бива да те тревожи излишно. Навярно ще е нужно някой с твоето обществено положение да постави веднъж завинаги въпроса на дневен ред, иначе никой в Италия няма да знае с увереност до каква степен римляните са против разпространението на гражданството из Италия. Време е да си призная, че цялата онази работа с подправянето на преброителните списъци беше пълна глупост. Не мисля дори, че някой от нас е вярвал особено в успеха, целта беше по-скоро римският Сенат и народ най-сетне да разберат какви са настроенията сред съседните им народи. Но за голямо съжаление вместо крачка напред, направихме две назад. Същото може да се каже и за вас, римляните. Затова постъпи, както смяташ за добре! Италия ще стори всичко по силите си, за да ти помогне. Имаш тържественото ми обещание за това.

— Добре ще е, ако цяла Италия влезе един ден в моята лична клиентела — подметна като на шега Друз и сам се засмя на думите си. — Веднъж само да дам пълни граждански права на италийците, всеки един от тях би трябвало да се чувства обвързан в клиентни отношения с мен, неговия благодетел. А щом разполагам с гласовете на цяла Италия, то тогава никой в Рим не би могъл думичка да ми каже!

— Разбира се, Марк Ливий — рече Силон. — Цяла Италия би се считала твоя клиентка.

Друз присви устни, за да не издаде радостните чувства, които го обзеха отвътре.

— Звучи добре, но не виждам на практика как би могло да стане.

— Ами много лесно! — възрази му Силон. — Необходимо е само аз, Гай Папий Мутил и останалите, които са застанали начело на народите си, да убедят съплеменниците си да положат клетва пред теб. Всеки италиец ще се закълне, че ако успееш да го дариш с римско гражданство, ще ти е верен до гроб.