Колийн Маккълоу - Венец от трева (Част II - Разривът)

Когато лекарите най-сетне се осмелиха да извадят оръжието от раната и да го разгледат, всички единодушно се съгласиха, че по-добро за целта едва ли би се намерило — малко обущарско ножче с широко, коварно закривено острие.

— Онзи го е извъртял открай докрай в раната — опита се да обясни Аполодор на Мамерк на фона на неистовите крясъци на Друз.

— Какво означава това? — Брат му беше плувнал в пот от убийствената жега, която маслените лампи бяха създали, и почти не можеше да вижда, камо ли да разсъждава.

— Означава, че вътрешностите са насечени, на парчета и така разбъркани, че изобщо не могат да бъдат повторно наместени. Кръвоносните съдове, нервните възли, пикочният мехур, дори, мисля, червата.

— Не можете ли поне да му дадете успокоително за болката?

— Вече му дадох сироп от мак, но ще му дам още. За нещастие не мисля, че ще му помогне особено.

— А кое ще му помогне повече? — започваше да проумява положението Мамерк.

— Нищо.

— Искаш да кажеш, че синът ми ще умре ! — не искаше да вярва Корнелия.

— Да, домина — отвърна й лекарят, сякаш го бяха обидили. — Раната на Марк Ливий не е само външна, но и вътрешна. Не можем нищо да направим, за да спрем кръвоизливите. Уви, ще трябва да умре.

— В такава ужасна агония? Не можете ли поне да намалите болката? — не отстъпваше майката.

— Най-силното успокоително, което използваме ние, римските лекари, е сиропът от малоазиатски мак. Ако той не помогне, значи нищо не би могло.

Цяла нощ Друз не престана да крещи от болка в леглото си. Нямаше кътче в просторната му къща, където да не се чуват предсмъртните му викове, изпълнили до пръсване главите на шестте деца в детската стая. Бяха се скупчили едно до друго, за да се чувстват по-сигурни, а малкият Катон така и не отлепи глава от гърдите на по-големия си брат, докато сестрите и братовчед му горко плачеха. Все едно малко хора бяха умрели в тази къща, че трябваше цял живот да носят спомена за вуйчо си Марк, превиващ се от болка насред собствената си кръв.

Единствен малкият Цепион сякаш бе надминал себе си и без да обръща внимание на собствения си ужас, не преставаше да гали косите на брат си и да го утешава:

— Тук съм, успокой се! Никой нищо не може да ти направи!

Цялата улица пред къщата се изпълваше с народ — до такава степен, че в разстояние от триста крачки в двете посоки човек с мъка си проправяше път. Дори навън отчетливо се дочуваха виковете на Друз, на които в хор отговаряха стотици въздишки и стонове — доказателство каква рана се беше отворила в самите гърди на вечния град.

В самата къща, в атрия сякаш беше свикано заседание на сената. Цепион все пак го нямаше, също както и Филип — предвидливо решение от страна и на двамата. А Луций Корнелий Сула, който постоянно подаваше глава иззад вратата на таблиния, обърна изрично внимание на факта, че отсъства и Квинт Варий. По едно време из мрака, загърнал лоджията, се дочуха нечии стъпки. Сула се примъкна безшумно навън и се огледа в тъмното. Насреща му стоеше момиче на тринайсет-четиринайсет години, чернокосо и наглед хубавичко.

— Какво търсиш тук? — попита я той, като изведнъж застана точно пред светлината на най-близката лампа.

Сервилия ахна от уплаха — червеникавият ореол, който се бе образувал около главата на Сула, го бе накарал да заприлича на покойния Катон Салониан; в очите й за миг се изписа жестока омраза, но скоро се изпари.

— А кой си ти, че да ме питаш? — тросна се тя с присъщото си високомерие.

— Аз съм Луций Корнелий Сула. Ти коя си?

— Сервилия.

— Марш в леглото, млада госпожице. Тук не е място за теб.

— Дошла съм да потърся баща си — обясни тя.

— Кого? Квинт Сервилий Цепион?

— Да, да, баща си!

Сула се засмя при тази идея, без да го е грижа, че може да я нарани.

— Как мислиш, че ще дойде баща ти, глупаво момиче, когато половината град го смята за убиец на вуйчо ти?

Очите на Сервилия отново заблестяха, този път от нескрита радост.

— Марк Ливий наистина ли ще умре? Наистина ли?

— Да.

— Чудесно! — възкликна тя на сбогуване, отвори някаква врата и изчезна.

Той вдигна рамене и се върна в кабинета.

Скоро след зазоряване в таблиния се появи Кратип.

— Марк Емилий, Гай Марий, Марк Антоний, Луций Корнелий, Квинт Муций, господарят иска да ви види.

От известно време виковете се бяха удавили в спорадични стонове, които сякаш режеха гърлото на умиращия; всички добре разбираха какво означава това и се забързаха подир иконома, който разбутваше тълпата от сенатори, събрали се в атрия.