Колийн Маккълоу - Венец от трева (Част II - Разривът)

Марк Ливий Друз отново бе спечелил на словесното поле.

— И което е най-забележителното в речта му — сподели по-късно мнението си Антоний Оратор, — е, че говорейки за патрон и клиенти, Марк Ливий всъщност убеди всички присъстващи в неизбежността от разпространяването на всеобщото римско гражданство. Днес Друз просто смачка всякаква съпротива, Принцепс Сенатус, скоро всички ще се убедим в това!

— Напълно съм съгласен с теб — кимна Скавър, който сияеше — толкова беше щастлив. — Знаеш ли, Марк Антоний, навремето бях свикнал да мисля, че нищо в римското управление не може да ме изненада, че всеки ход, на който ставаме свидетели, вече е бил правен и преди, при това по-успешно. Но Марк Ливий е уникално явление. Рим никога не е виждал друг подобен управник. И подозирам, никога повече няма да види.

Друз устоя на думата си. Както се бе заканил, почти веднага след заседанието на Сената, отнесе въпроса за всеобщото римско гражданство в плебейското събрание, където добре се възползва от извоювания си ореол на твърд и непоколебим народен трибун. За броени часове славата му се бе разнесла по най-затънтените кътчета на Рим, името му се споменаваше в разговорите на всички римляни, независимо от общественото им положение. Всички хвалеха твърдия му консерватизъм, желанието му да постигне всичко със законни средства, желязната му воля да успее въпреки всичко. Друз се бе превърнал в героя на своето време. С изключение на пролетариите, които навремето така хищно се бяха вкопчили в предложенията на Сатурнин и все пак отказаха да убиват в негово име, римляните си оставаха по душа консерватори. Мос майорум — традициите и обичаите, които бяха наследили през вековете от предците си — щяха да значат повече от всичко друго, дори за най-бедните и най-невежите. Ето, че най-после на преден план изпъкваше личността на човек, който знаеше да поставя правдата и традицията на едни везни. Марк Ливий Друз все повече се обгръщаше с ореола на полубожество, а това беше достатъчно да убеди повечето му съграждани, че всичко, което пожелае, е право.

Като с вързани ръце трябваше да проследят провеждането на всяко едно концио Филип, Цепион, Катул Цезар, дори Прасчо Метел Пий, който колебливо се навърташе около тях. Седмица след седмица нещата вървяха в желаната от Друз посока. В началото събранията бяха бурни и трудни, но той знаеше как да ги води, не лишаваше от правото да се изкаже никого от опонентите си, не се плашеше от скандиранията на тълпата и все пак нито веднъж не им се поддаде, нито за миг не помисли да се остави на масите да го отклонят. Всеки път, когато плебсът се разгорещеше прекалено, той закриваше заседанията и ги насрочваше за друга дата. В началото Цепион на няколко пъти се бе опитал да разтури плебейското събрание със сила, но тази стара и добре позната практика се оказа безполезна с човек като Друз, който инстинктивно предусещаше назряващото насилие и послушно разпускаше трибите, преди да се е стигнало до юмручни схватки на Форума.

Шест заседания, седем, осем… Всяко поредно беше още по-спокойно от предното, на всяко присъстващите се оказваха на все по-близки позиции, сякаш представеният законопроект все повече се приемаше за неизбежен и все по-малко си струваше да му се противопоставят. Като кораб, подхванат от попътен вятър, Друз се носеше из морето на думите, намираше винаги най-подходящата да уталожи страстите, да успокои обидените, да даде личен пример с толерантния си тон и неприкрито достойнство. В сравнение с него от ден на ден противниците му си навличаха все повече и повече образа на простодушни, неграмотни, дори невъзпитани люде.

— Друг път просто няма — обясняваше народният трибун на Принцепс Сенатус след осмото концио , когато двамата се бяха събрали на стъпалата пред Сената, откъдето Скавър бе наблюдавал работата на плебейското събрание. — Това, което винаги е липсвало у римския политик, е търпението. За щастие аз притежавам голямо търпение. Никога не бягам от споровете с противниците си и всички, които идват да ме слушат, оценяват това ми поведение като правилно и почтено. Нещо повече, те харесват самия мен! Твърде дълго се показвам търпелив с тях, за да не спечеля доверието им.

— Ти си първият човек след Гай Марий, когото те толкова искрено обожават — рече Скавър и се замисли за отминалите времена.

— Имаш право — съгласи се Друз. — Гай Марий също е човек, на когото народът знае, че може да има доверие. Той допада на съгражданите си със своята прямота, с излъчването си на сила, със самите си маниери, които го оприличават много повече на обикновен римски гражданин, отколкото на благородник. Аз не мога да се ползвам с тези му предимства, защото просто не ги притежавам. Не мога да не бъда римски благородник. Но търпението ми даде своите първи плодове, Марк Емилий. Хората се научиха да ми имат доверие.