Колийн Маккълоу - Венец от трева (Част II - Разривът)

Подобна войнствена декларация не можеше да бъде посрещната другояче, освен с бурни овации и тропане с крака. Мутил беше като пиян, докато Силон си повтаряше, че това е добро начало за славното им дело. Първият се опияняваше от омразата си към римляните, вторият се опитваше да се раздели с всякаква мисъл за помирение с Рим.

— Нека не плащаме повече данъци на римляните! Да не пращаме повече войници! Да не им даваме повече земите си! Да не подлагаме голите си гърбове на камшика им! Да не се оставяме да ни заробват за дългове! Да не се кланяме повече на нищо римско! — крещеше обезумял Мутил. — Отсега нататък ние ще бъдем самостоятелна сила! Ние ще заместим Рим! Защото, приятели, на Рим му е писано в най-скоро време да изчезне сред ужасни пламъци!

Понеже в цял Корфиниум не се бе намерила нито една зала или що-годе просторно помещение, което да побере всички присъстващи, събранието се провеждаше на градския пазар. Самнитът имаше за публика около две хиляди души луди глави, които ентусиазирано подеха втората част от речта му и мощните им възгласи се разнесоха из цялата долина, плашейки птиците и всявайки недоумение у местните жители.

„Цялата работа свършихме за две минути — мислеше си Силон, докато слушаше виковете на събратята си. — Най-важните решения вече ги взехме.“

И все пак оставаха много други, които тепърва трябваше да се обсъдят. Най-напред — как щеше да се казва новата държава.

— Италия! — предложи Мутил.

Италия вече си имаше столица — Корфиниум, но на него му трябваше ново име…

— Италика! — предложи пак Мутил.

Оставаше да се разберат кой ще ги управлява.

— Ще създадем съвет от петстотин души, избрани по равно от всички народи, които се присъединят към Италия — на свой ред взе думата Силон с пълното одобрение на Мутил. Ако Мутил беше душата на бъдеща Италия, то Силон беше нейният мозък. — Гражданските ни закони, също както и самата конституция на държавата ни ще бъдат изготвени и приведени в действие от този италийски съвет, който ще заседава постоянно тук, в новата столица на Италия. Но както всички добре разбирате, за да можем да придадем плът на нашата Италия, първо ще трябва да победим Рим на бойното поле. Ето защо, докато войната не бъде спечелена напълно — а че ще я спечелим, не ще и съмнение, — Италия ще се управлява от вътрешен, или по-добре военен съвет, състоящ се от дванайсет претори и двама консули. Названията са римски, признавам, но ще свършат работа, още повече че лесно се помнят. Военният съвет ще действа единствено със знанието и съгласието на италийския съвет. Негово главно задължение ще бъде да организира войната срещу Рим.

— Но кой римлянин ще ни повярва? — на свой ред се провикна Тит Лафрений, предводител на вестините. — С какво разполагаме? С две имена. Това е всичко, което можем да предложим в замяна на Рим. Името на една несъществуваща държава и новото название на един стар град!

— Рим ще ни повярва — възрази му без капка колебание Силон, — когато започнем да сечем собствени монети и поканим архитекти да проектират новия център на столицата ни! От едната страна на новите монети ще бъдат изобразени осем въоръжени мъже — в чест на осемте народа, представени на това паметно събрание, — готови да заколят жертвеното прасе Рим. От другата страна ще гледа ликът на новата богиня в италийския пантеон — самата Италия! За животно — символ ще изберем самнитския бик. За бог — покровител — Либер Патер, Бащата на свободата, който ще води пантера на каишка като символ за опитомяването на пантерата Рим! До една година нашата нова столица Италика ще има своя форум, не по-малък от този в Рим; ще има своя храм на богинята Италия, по-внушителен от дома на Церера в Рим, ще има и своя храм на Юпитер Италийски, пред който светилището на Юпитер Оптимус Максимус в Рим ще изглежда като кучешка колибка! В най-скоро време римляните ще се убедят, че повече нищо не им дължим!

Отново избухнаха аплодисменти; Силон млъкна на трибуната, усмихваше се предизвикателно на невидимите римляни и чакаше шумът да утихне.

— Рим ще разбере, че ние сме едно цяло! — провикна се той. — Това е клетвата, която полагам сега пред вас и пред всички граждани на свободна Италия! Нека знаят враговете ни, че няма да пожалим нито думи, нито сили, нито храна, нито пари, нито хора в името на победата! В цялата военна история няма да има друг случай, когато всички съюзници да са се сражавали срещу общия враг в такива стегнати редици като нашите. В цяла Италия смелите и горди мъже чакат с оръжие в нозете да бъдат призовани на бой! За броени дни можем да вдигнем на крак не по-малко от сто хиляди души войници, а ако потрябва, техният брой дори ще се увеличи! — Замълча и дръзко се изсмя по адрес на враговете си. — До две години, братя италийци, римляните ще са тези, които със сълзи на очи ще ни молят да им дадем италийско гражданство!