Колийн Маккълоу - Венец от трева (Част II - Разривът)

— Да призная, Филип доста ме изненада — смени тема Марий. — Навремето ми се продаде, навярно затова до ден-днешен не си бях давал сметка колко е способен наистина.

— О, никой не може да му отрече, че е хитра лисица — съгласи се веднага Сцевола, който търсеше как да избяга от укорите на Скавър. — Предполагам, че идеята му е дошла преди доста време. В едно поне можем да сме сигурни — засмя се той, — че идеята е именно негова, а не на Цепион!

— Как се чувстваш, Марк Ливий? — попита Марий.

— Как се чувствам ли? — отвърна той с тон на изключително уморен човек. — Да си призная, Гай Марий, трудно ми е да определя. Той добре го измисли, това е.

— Трябваше да наложиш вето — отбеляза Марий.

— Не се и съмнявам, че на мое място ти би постъпил точно така… За което и не бих те обвинявал. Но трябва да разбереш, че не мога току-така да се отметна от обещанието си пред Сената. Както си спомняш, още в самото начало на мандата си тържествено дадох дума, че във всичко ще се съобразявам с волята на колегите си.

— Но по такъв начин никога няма да се стигне до всеобщото гражданство — констатира очевидното Скавър.

— Защо не? — учуди се на думите му Друз.

— Ами защото, Марк Ливий, току-що отхвърлиха всичките ти закони! Ще отхвърлят и тези, които тепърва ще им предложиш!

— Че какво значение има? Проектът за всеобщото римско гражданство още не е бил представен пред плебейското събрание. Аз просто се опитах да го прокарам първо през Сената, който гласува да не го препоръчва пред плебейското събрание. Но никога не съм обещавал на Сената, че няма да предлагам на плебса законопроект, който не е получил изричното му одобрение. Изпълних обещанието си и говорих пред всички вас. Но това, че ми казахте „не“, не е причина изведнъж да се откажа от намеренията си. Играта не е свършила. Плебейското събрание ще реши кое е право и кое — не. От мен зависи дали ще го накарам да гласува — усмихна се той.

— Боговете са ми свидетели, Марк Ливий, ти заслужаваш да спечелиш! — беше единственото, което можа да измисли Скавър вместо отговор.

— И аз това си го повтарям. — Ще ме извините ли? Трябва да напиша няколко писма до приятелите си италийци. Още веднъж ще трябва да ги убеждавам, че е рано да хващат оръжието, че още има шанс за мирна победа.

— Какви ги говориш, Марк Ливий! — едва ли не се възмути Сцевола. — Дори ако италийците са си наумили, в случай че не получат римско гражданство, да си го извоюват със сила — а в това напълно ти вярвам, иначе щях ли да остана от лявата страна на Филип, — дори ако са го решили, ще им трябват години да се подготвят!

— Ето тук, Квинт Муций, дълбоко грешиш. Те вече са на бойна нога. Във всеки случай са много по-добре подготвени от нас.

Ако не всички италийци, то поне марсите със сигурност бяха готови за война и в това римският Сенат и народ трябваше да се убедят само няколко дни по-късно, когато се разбра, че Квинт Попедий Силон е повел два легиона въоръжени до зъби войници, че марсите са вече на Валериевия път и че се насочват към Рим. Принцепс Сенатус реагира като ужилен на новината и веднага свика Сената на извънредно заседание, но за негов ужас в Курия Хостилия се явиха едва шепа сенатори. Нито Филип, нито Цепион бяха благоволи да се покажат, без дори да представят някакво оправдание за това. Друз също отказа да се представи, но поне прати писмо, в което обясняваше, че не му давало сърце да обсъжда с колегите си постъпката на своя дългогодишен приятел Квинт Попедий Силон.

— Изпокриха се като зайци! — мърмореше Скавър пред Марий, докато обхождаше с поглед празната зала. — Заровиха си главата в земята, сякаш като не го виждат, врагът сам ще си отиде!

Но и той самият не вярваше, че марсите наистина смятат да воюват, затова без особени усилия убеди малцината си слушатели, че ще е най-добре, ако спрат „нашествието“ с мирни средства.

— Гней Домиций — обърна се Скавър към Ахенобарб, — ти си един от най-знатните и именити сенатори в момента, бил си консул, бил си цензор, от много години си върховен понтифекс. Дали би имал нещо против, ако по примера на Попилий Ленас те пратим да спреш армията на марсите, придружен от неколцина ликтори? Преди няколко години, когато действаше лекс Лициння Муция , тъкмо ти ръководеше съда в Алба Фуценция, при това с трезвост и умереност, марсите те познават и доколкото съм чувал, изпитват голямо уважение към теб. Бъди така добър да разбереш защо тази армия е тръгнала по Вия Валерия и какво точно искат марсите от нас.