Колийн Маккълоу - Венец от трева (Част II - Разривът)

— Марк Ливий Друз, бих искал да прочета пред Сената следния текст, който, мисля, има много по-голямо значение за нас от театралното нападение от страна на приятеля ти Квинт Попедий Силон. Но преди да го прочета, искам всеки от тук седящите сенатори да чуе от устата ти, че присъстваш на това заседание и че слушаш.

— Тук съм, Луций Марций, и слушам какво ще кажеш — потвърди Друз със същия тон.

Гай Марий го наблюдаваше изпитателно и трябваше да признае пред себе си, че Друз изглежда крайно уморен. Сякаш жизнените му сили го бяха напуснали отдавна и това, което показваше пред останалите, бе някаква сянка, съществуваща единствено по волята на въображението му. Само за няколко седмици бе изгубил няколко килограма, бузите му бяха хлътнали, очите му бяха потънали дълбоко в орбитите си, скрити зад тъмни, сивкави петна.

„Защо ли се чувствам като пленник, пратен на каторга? — чудеше се Марий. — Защо съм така напрегнат, така разтревожен, така наплашен, че подскачам при най-лекия шум? Защото Друз не се е родил издръжлив като мен и което е най-важното, не е дотам убеден, че е прав. Твърде честен, твърде благоразумен, твърде склонен да гледа на всеки въпрос от двете му страни. Те ще го убият — ако не физически, то психически. Защо ми отне толкова време да разбера колко опасен човек е Филип? Защо чак сега проумявам какъв блестящ ум притежава?“

Филип разгъна свитъка и го опъна с две ръце.

— Ще ви спестя всякакви предварителни коментари, назначени отци. Това, което сега ще прочета, мисля, е напълно достатъчно, за да си направите сами заключения. Ето и самият текст:

„Кълна се в Юпитер Оптимус Максимус, във Веста, в Марс, в Сол Индигес, Тера и Телус, в боговете и героите, които заченаха италийските народи и ги направляваха в дълговечните им борби, че всички онези, които Марк Ливий Друз има за свои приятели, ще бъдат и мои приятели, че всички, които има за свои врагове, ще бъдат и мои врагове. Кълна се, че ще работя за доброто и благополучието на Марк Ливий Друз и на всички, които положат тази клетва, ако трябва ще дам за тях живота си, ще се лиша от децата си и от родителите си, ще се откажа от собствеността си. Кълна се, че ако Марк Ливий Друз ме направи със закон римски гражданин, аз ще почитам Рим като своя единствена родина, а Марк Ливий Друз като свой патрон. Полагам тази клетва и обещавам, че чрез моето посредничество ще я положат и всички останали италийци, които познавам. Кълна се с пълното съзнание, че изпълня ли клетвата си, ще допринеса за собственото си добруване. Случи ли се да престъпя клетвата си, нека животът ми бъде отнет, нека бъде разделен от децата и родителите си, нека бъда лишен от цялата си собственост. Така да бъде. Заклех се.“

Никога преди Сената не бе мълчал така, както мълча в онзи паметен момент. Филип внимателно се вгледа в лицата на хората около себе си: в зяпналия от почуда Скавър, в нервно усмихващия се Марий, в прехапалия устни Сцевола, в почервенелия от възбуда Ахенобарб, в ужасения Катул Цезар, в посърналия Секст Цезар, в потресения до дъното на душата си Метел Пий, в ликуващия Цепион.

Най-накрая пусна свитъка от единия му край, за да го остави да се навие сам в дясната му ръка; като по сигнал половината Сенат скочи на крака.

— Това, назначени отци, е текстът на клетвата, която десетки хиляди италийци са положили през изминалата година. Това е също така причината, заради която Марк Ливий Друз положи такива усилия, прояви такъв ентусиазъм в името на своите приятели италийци, които по волята на законите му трябваше да получат безценния дар на римското гражданство! — Той поклати глава, като че ли се чувстваше разочарован или лично засегнат. — Марк Ливий Друз не се е загрижил за мръсните италийци! Не се е загрижил и за справедливостта, която уж защитаваше със своите изкривени виждания! Единственото, което го подтикваше да се бори, уважаеми членове на нашата свята институция, бе мисълта, че ще получи тази клетва за вярност! Трябваше му само да дари Италия с гражданство и цяла Италия щеше да му принадлежи! Представете си само каква клиентела представлява това! Цялото население на земите от Арн до Региум, от Тосканско до Адриатическо море! Моите поздравления, Марк Ливий! Това се казва цена за услуга! Това се казва цел, в името на която да похабим младостта си! Клиентела, надвишаваща по брой цели армии!

Филип се обърна на другата страна, слезе от подиума и с премерени крачки го заобиколи, за да излезе в лице срещу дървената пейка, на която седяха народните трибуни.