Колийн Маккълоу - Венец от трева (Част II - Разривът)

— Аз пръв ще дам воля на своя избор, Луций Марций — заяви Ахенобарб Понтифекс Максимус и се надигна на крака. — Като върховен понтифекс редно да е обявя, че посочените примери ме убедиха напълно в правотата на искането ти.

Без никой да смее да продума, сенатор след сенатор от онези, които стояха вляво от Филип, се запътиха към отсрещната страна на залата. Лицата на повечето от присъстващите бяха станали по-бледи от тогите им. В крайна сметка само шепа смелчаци си позволиха да застанат вляво от консула.

— Резултатите от дивизията са повече от красноречиви — рече Секст Цезар. — Трето гласуване няма да има. Сенатът реши законопроектите, приети през мандата на народния трибун Марк Ливий Друз, да бъдат извадени от държавния архив, а таблиците, на които са записани техните окончателни текстове — унищожени. След три дни ще бъдат свикани трибутните комиции, за да се запознаят с това решение.

Друз последен се запъти към мястото си и с гордо вдигната глава се размина с лявото рамо на Филип, застанал пред пейката му.

— Разбира се, ти самият, Марк Ливий, имаш законното право да наложиш своето вето — поклони му се любезно Филип, докато онзи го подминаваше; сенаторите изведнъж замръзнаха по местата си.

Друз се обърна и разсеяно, с почти невиждащ поглед му отвърна:

— О, не, Луций Марций, в никакъв случай не бих го сторил. Аз не съм демагог! През целия си мандат на народен трибун съм изпълнявал задълженията си със съгласието на тези хора около себе си, а ето, че днес моите колеги почти единодушно обявиха законите ми за нищожни. Като истински римски сенатор аз ще се подчиня на тяхната воля.

— С което Марк Ливий за пореден път отнесе лаврите, макар и след изгубено сражение — гордо сподели Скавър пред Сцевола, щом заседанието беше разпуснато.

— Така си е — съгласи се той и сви рамене. — Ти самият какво мислиш за всички тези знамения?

— Две неща. Първо, ако трябва да обръщаме внимание на големия им брой, нека се замислим, че никога досега римлянин не си е правил труда да ги събира толкова щателно едно по едно. И второ, ако знаменията наистина имат някакъв смисъл, то е, че само да зачеркнем законите на Марк Ливий, и войната с Италия наистина ще избухне.

Сцевола естествено бе сред онези, които подкрепиха Друз и при второто гласуване; беше го сторил едва ли не по принуда, защото иначе щеше да изгуби половината си приятели. Но си личеше, че е разтревожен, което и не се опита да прикрие.

— Да, но…

— Квинт Муций, ти да не вярваш случайно на тия неща? — погледна го учудено Марий.

— Не, не, не съм казал такова нещо! — веднага отрече той, въпреки че трезвият разум и типичното римско суеверие водеха жестока борба у него. — И все пак как да си обясним, че Дива Ангерона се е изпотила, а превръзката пред устата й е паднала? — В следващия миг очите му се изпълниха със сълзи. — Ами смъртта на скъпия ми братовчед Крас, най-добрия ми приятел?

— Квинт Муций — на свой ред се обади Друз, който беше настигнал останалите, — нека знаеш, че според мен Марк Емилий е прав. Всички тези предзнаменования имат един-единствен смисъл — какво ще стане, ако премахнат законите ми.

— Квинт Муций, ти си член на Колегията на понтифексите — започна да обяснява Скавър с дружелюбно търпение. — От всички изброени феномени само на един можем да вярваме, а именно, че олиото в дървената статуя на Сатурн се е изляло. Но това го очаквахме от години! Иначе защо щяхме да опасваме статуята с върви? Колкото до Дива Ангерона, какво по-лесно от това, да се промъкнеш в храма й, да й свалиш превръзката и да я облееш с някаква мазна течност, от която да останат капки по раменете й? Всички много добре знаем, че щом падне светкавица, тя удря обикновено най-високата сграда в околността, а храмът на благочестието е много висок. Историите за земетресения, огнени бездни и жабешки рояци, пфу! Изобщо не си заслужава да ги обсъждаме! И най-накрая, Луций Лициний умря в леглото си — нима всички ние не мечтаем за подобна смърт.

— Да, но… — понечи да му възрази нещо Сцевола, който не желаеше толкова лесно да бъде убеден.

— Погледнете го само! — възкликна Скавър и се обърна към Друз и Марий. — Ако той може да бъде объркан с подобни приказки, как да се сърдим на останалите идиоти в Сената?

— Нима ти съвсем не вярваш в боговете, Марк Емилий? — на свой ред го изгледа смаян Сцевола.

— Напротив, напротив, естествено, че вярвам! Но това, в което никога няма да повярвам, Квинт Муций, са долните машинации при интерпретирането на събития, които нямат нищо общо с божествения гняв. Досега не ми се е случвало да наблюдавам предзнаменование, което не може да се обясни по два диаметрално противоположни начина! Пък и откога Филип стана експерт по въпроса? Откогато го избраха за авгур? Та той не би могъл да разпознае едно знамение дори ако стъпи отгоре му или то отиде да го щипне по носа! Колкото до стария Публий Корнелий Кулеол, какво искате от човек, който се казва Орехови топки! Бих искал да се обзаложа с теб, Квинт Муций, при това на голяма сума, че ако някой сега се заеме да преброи всички тъй наречени свръхестествени събития от времето на втория Сатурнинов мандат, ще събере не по-малък списък. Та погледни на нещата логично! Защо не се довериш на присъщия си скептицизъм, ами разсъждаваш като някоя баба?