Колийн Маккълоу - Венец от трева (Част II - Разривът)

— О-хо! Както съм ти повтарял от години, Гай Марий, твърде дълго се задържам далеч от Рим, тези неща ми убягват.

Помпей Руф слушаше двамата бивши баджанаци с неприкрито смущение и накрая се осмели да се покашля, за да вземе думата.

— Ако нещо те тревожи, Луций Корнелий, не си длъжен да се съобразяваш със сина ми.

— Нищо не ме тревожи, Квинт Помпей — успокои го веднага той. — Двамата са първи братовчеди и са израснали заедно, това е всичко. Както разбра от Гай Марий, нито той, нито аз смеси правили планове да се обвързваме още веднъж чрез брак. Това, за което се разбрахме днес с теб, урежда колкото мен, толкова и него самия. Не съм ли прав, Гай Марий?

— Напълно, Луций Корнелий. У двамата тече твърде много патрицианска кръв, а пък и първи братовчеди не би трябвало да се женят помежду си. Старият Цезар каза твърдо „не“ на подобни връзки.

— Ти самият замислил си се за коя да ожениш малкия Марий? — заинтересува се Сула.

— Мисля, че работата ще се уреди. Квинт Муций Сцевола има дъщеря, която след четири-пет години ще стане мома за женене. Вече съм направил предложение, той се оказа по-скоро благосклонен. — Марий чак се засмя при мисълта. — Аз може и да съм италийски селянин без думичка гръцки, Луций Корнелий, но трудно ще се намери римски аристократ да откаже зет с толкова богат баща като мен. В крайна сметка Гай Марий ще бъде наследен от сина си!

— Така си е! — прихна да се смее и Сула. — Значи на мен остава само да намеря жена за малкия Сула… И да не е някоя от дъщерите на Аврелия!

— Какво ще кажеш за дъщерите на Цепион? — подхвърли му изведнъж Марий. — Като се замислиш за всичкото злато, което ще наследят!

— Струва си да помисли човек, Гай Марий. Доколкото си спомням, бяха две сестри, нали? Живеят при Марк Ливий?

— Точно така. Юлия беше хвърлила око на по-голямата за малкия Марий, но аз лично смятам, че една Муция повече ще му помогне в политическата кариера. — За пръв път в живота си се опитваше да говори дипломатично. — Ти обаче си в съвсем различно положение, Луций Корнелий. Една Сервилия Цепионида би ти дошла добре.

— Напълно споделям мнението ти. Ще направя каквото мога.

Но въпросът за съпругата на малкия Сула щеше да почака. Баща му напълно забрави за него в момента, в който седна да поговори с дъщеря си, за да й съобщи за предстоящия й годеж със сина на Квинт Помпей Руф. Корнелия Сула единствено доказа, че е достойна наследница на майка си Юлила: щом научи какво я чака, тя мигом отвори уста и запищя, колкото сила имаше.

— И да плачеш, и да не плачеш — посрещна хладно реакцията й баща й, — вече е решено, моето момиче. Ще вършиш каквото ти наредя и ще се омъжиш, за когото аз избера.

— Излез, ако обичаш, Луций Корнелий! — помоли го Елия, която кършеше ръце от несдържано вълнение. — Синът ти иска да види. Остави ни сами с Корнелия Сула!

И така, без да се е успокоил, той отиде при сина си.

Малкият Сула още пазеше леглото, по лицето му беше изписана болката, която го мъчеше, а кашлицата го задушаваше.

— Това трябва да спре по някакъв начин, момчето ми — скара се бащата на болестта и седна на ръба на леглото, за да целуне сина си по челото. — Навън може и да е студено, но вкъщи е достатъчно топло.

— Кой крещи така? — задъхвайки се, запита малкият Сула.

— Сестра ти, мътните я взели!

— И защо? — загрижи се малкият, който беше силно привързан към Корнелия.

— Току-що й съобщих, че ще се омъжи за сина на Квинт Помпей Руф. По всичко изглежда, че тя самата си е правила други планове, нали така?

— О, не само тя! Ние всички вярвахме, че ще се оженят с младия Марий! — възкликна изненадано Сула Младши.

— Никой не е споменавал такова нещо, никой не го е обсъждал с мен. Дядо ти беше твърдо против всякакви брачни връзки между вас и братовчедите ви. Гай Марий е съгласен с него, също както и аз. — Сула се намръщи. — Да не искаш да ми кажеш, че и ти си си харесал някоя Юлия?

— Коя, Лия? Или Ю-Ю? — развесели се синът, но мигом се закашля. — Не, татко — заяви болният, след като се поуспокои, — това би било най-лошото, което може да ми се случи. Ти за коя смяташ да ме ожениш?

— Още не съм решил, синко. В едно можеш да си сигурен: когато се сетя за някоя, първо ще те попитам дали ти я харесваш.

— Но не попита Корнелия.

Сула вдигна рамене.

— Тя е момиче. Никой не пита момичетата какво им харесва и какво не. Просто са длъжни да правят каквото им се каже. Единствената причина, заради която главата на семейството си харчи парите да издържа момичетата в къщата, е един ден да ги използва за общественото си издигане; ако не за своето, то за това на братята им. Иначе защо да ги храни и облича в продължение на цели осемнайсет години? Не само че трябва да им осигури добра зестра, но и не може да разчита на нищо в замяна. Не, синко, момичетата, освен да ги използваш за социални връзки, за друго не стават. Сега обаче, като слушам как плаче сестра ти, започвам да се съмнявам дали древните не са постъпвали по-добре, като просто са давели момиченцата си в Тибър.