Колийн Маккълоу - Венец от трева (Част II - Разривът)

— Щом като всичко ви се струва толкова гадно, защо не си стоите вкъщи да се наливате с кианско и фалернско — подвикна заядливо Публий Клоаций зад гърба му.

Скавър му направи определен жест с пръстите на едната си ръка, което накара кръчмаря да прихне.

— Дърт смешник! — заключи той, докато сервираше новата кана вино на масата. — Какво ще правим без него?

Сула и Помпей Руф се отпуснаха на столовете си.

— Днес не би ли трябвало да си на поста си? — попита Сула.

— Оставих младия Фаний да ме замества; ще му се отрази добре малко да се поразправя с приказливите си съграждани.

Двамата отпиха от виното (което всъщност далеч не беше за изхвърляне) и помълчаха известно време — не че се чувстваха неудобно един от друг, но когато Скавър напуснеше някоя компания, винаги си проличаваше.

Най-накрая Помпей попита:

— Смяташ ли да се кандидатираш за консул тази година, Луций Корнелий?

— Не мисля — отвърна му той напълно сериозно. — Надявах се, че представянето в Рим на един официален договор, сключен с царя на партите — договор, изключително благоприятен за интересите на Рим, ще предизвика обществения интерес! Но досега никой на Форума дори не го е споменал, а и как иначе, след като в Сената се правят, че не ме виждат. Да бях останал в Рим да се уча на перверзни танци, повече щяха да ми обърнат внимание. Затова цялата работа се свежда до това, дали ще успея да подкупя избирателите, или само ще си изгубя парите. Мисля, че е по-скоро второто. Хора като Рутилий Луп са десетократно по-богати от мен и могат да съберат предостатъчно гласове в своя полза.

— Аз също искам да стана консул — заговори Помпей Руф, но с пицентийския си произход почти нямам шансове.

Сула го изгледа невярващо.

— Не забравяй, че на изборите за претор ти събра най-много гласове, Квинт Помпей! Когато му дойде времето, хората се сещат за такива неща.

— И ти беше избран с най-много гласове преди две години, — напомни му той, — но сега се правиш на песимист. А ако един патриций Корнелий, който вече е служил като градски претор, се смята за кандидат без шансове, какво остава за един — да си го кажем направо — нов човек, дошъл чак от Пиценум?

— Вярно е, че съм патриций Корнелий, но нито се казвам Сципион, нито Емилий Павел ми е бил дядо. Никой не ме знае като голям оратор, а преди да стана претор, никой в Рим Нямаше да ме различи от евнуха на Великата майка. Залагах всичко на този исторически договор, който сключих с партите, а и със самия факт, че за пръв път под мое командване римска армия стъпва на левия бряг на Ефрат. За огромно мое съжаление обаче оказва се, че на Форума много повече се интересуват от деянията на Друз, отколкото от моите.

— Виж той би станал консул само да го пожелае.

— Няма как да го спрат, дори ако Сципион Африкански и Сципион Емилиян се върнат сред живите, за да се състезават с него на изборите. Но пък и редно е да си призная, Квинт Помпей, че аз самият изпитвам искрено възхищение към нещата, които той се опитва да постигне.

— И аз съм на същото мнение, Луций Корнелий.

— Намираш ли политиката му за правилна?

— Да.

— Чудесно! Значи не само аз мисля така.

Отново се умълчаха, заслушани в думите на съдържателя, докато обслужва останалите си клиенти. От своя страна Публий Клоаций не изпускаше преторските им тоги в ъгъла.

— Ами какво ще кажеш — изведнъж предложи Помпей, докато играеше с оловната чаша в ръцете си, — ако засега отложиш кандидатурата си и изчакаш след две-три години да се явим на изборите двамата заедно? И двамата сме били градски претори, и двамата имаме успешна военна кариера, и двамата сме на приливна възраст, и двамата можем да си позволим този или онзи, ако не и повече… Избирателите винаги са гледали с добро око на онези, които се кандидатират заедно — това е все пак известна гаранция, че двамата консули ще се разбират през цялата година. Мисля, че заедно имаме много по-големи шансове, отколкото ако се явим поотделно. Какво ще кажеш, Луций Корнелий?

Сула изгледа продължително червендалестото лице на събеседника си, взирайки се в яркосините му очи, в правилните му черти, които го оприличаваха донякъде на келт, в огненочервените му къдрици.

— Ще кажа, че се очертава да бъдем запомняща се двойка! От една страна, ни обединяват червените коси, от друга — разделя ни коренно различното ни положение в Сената. Заедно ще предизвикаме огромен интерес. Ще се възползваме от чувството за хумор на тези проклети ментули , съгражданите ни! Всеки римлянин обича шегичките, а каква по-голяма шега от тази да управляват едновременно двама червенокоси консули с еднакъв ръст и еднакво телосложение, но затова пък произхождащи от два напълно отделни свята? — И за да подкрепи думите си, подаде ръка на Помпей. — Ще успеем, приятелю! Да се надяваме само някой от нас да не посивее или оплешивее, преди да ни е дошло времето!