Колийн Маккълоу - Венец от трева (Част III - Омразата)

Всички закони, прокарани от Сулпиций, си стояха записани на таблиците и следователно бяха действащи, но каква полза? Какво значение имаше, че новите римски граждани, произхождащи от Италия или Галия, намираха място сред селските триби. Какво печелеха и освобожденците, получили същата привилегия? Трибутните комиции нито можеха да гласуват закони, нито можеха да съдят престъпници. Политическата им роля беше сведена до минимум.

В цялата програма имаше едно слабо място и Сула добре го знаеше. Ако не бързаше толкова да замине на Изток, навярно щеше да остане достатъчно време да се заеме и с него, но за да сполучи, му беше нужно повече време, отколкото разполагаше. Ставаше дума за народните трибуни. Той бе успял да ги лиши от много козове; занапред те нямаха право да прокарват закони, нямаха право да създават съдилища и да бъдат обвинители в съдебни дела. Но им беше оставил може би най-важния. И с него те можеха да вършат още много поразии. Сула не можеше да ги лиши от онази власт, с която плебсът ги бе дарил още при създаването на трибунската институция. Тази власт се крепеше на съкровеното им право да налагат вето. Като законодател се беше старал всички новоприети мерки да бъдат насочени към институциите, не към хората, които управляваха косвено чрез тях. Самите магистрати се бе побоял да засегне. С други думи, никой не можеше да го обвини, че със законите си е извършил предателство — нито към държавата, нито към собственото си съсловие. Ако обаче се бе опитал да засегне въпроса за трибунското вето, веднага щяха да го нарекат изменник. Защото така сам би застанал срещу мос майорум . Народните трибуни се бяха появили почти със самото установяване на републиката. Тяхната функция беше свещена и неприкосновена.

Междувременно законодателната програма бе доведена до своя край. Не на Форум Романум, където народът бе свикнал да прекарва свободното си време, за да гласува или за да наблюдава как другите гласуват. Шестият и седмият от легес Корнелие бяха представени за гласуване вече в центуриатните комиции, а те заседаваха на Марсово поле, сиреч до лагера на Сулановите легиони, разположени по традиция на това място.

Неслучайно шестият законопроект бе предложен чак сега. Него Сула трудно би прокарал пред трибутните комиции. Законът обявяваше за нищожни всички Сулпициеви актове на две основания: първо, че са били прокарани пер вим , сиреч след проява на насилие, и второ — че са били гласувани в празнични дни, което противоречеше на религиозния морал.

Последният закон всъщност имаше формата на съдебен процес. Двадесет души бяха обвинени в държавна измяна. Процесът нямаше да се води в Сатурниновия квестион де майестате , а в стария като света съд, съставен от центуриите. А центуриатните комиции можеха да обвиняват в най-тежкото престъпление — тъй наречения пердуелион 2 2 По времето на събитията в римското правораздаване съществуват два вида държавна измяна — майестате и пердуелион. Пердулионът може да бъде наказан само със смърт, но по принцип, за да се докаже престъплението, обвиненият трябва да се яви лично пред народа и да направи самопризнания. — Б.пр. . Гай Марий, Гай Марий-син, Публий Сулпиций Руф, градският претор Марк Юний Брут, Публий Корнелий Цетег, братята Грании, Публий Албинован, Марк Леторий и още дванайсет души бяха призовани пред съда. Центуриатните комиции признаха всички до един за виновни, а пердулионът ги осъди на смърт. За такава високопоставена институция като центуриатните комиции изгнанието се смяташе за недостойна присъда. Нещо повече, щом смъртната присъда бъде веднъж издадена, тя може да бъде изпълнена по всяко време и на всяко място. Никъде не се казваше как точно трябва да бъде приложена.

Сула не срещна никаква опозиция нито сред по-близките си приятели, нито от страна на видните сенатори. Имаше едно-единствено изключение, и то за жалост беше колегата му Квинт Помпей Руф. Сватът му униваше все повече и повече и когато дойде време за последния законопроект на Сула, открито му заяви, че не може да поиска смъртна присъда за хора като Гай Марий и Публий Сулпиций.

Сула отдавна се беше примирил с факта, че Гай Марий е неприкосновена личност — това обаче в никакъв случай не важеше за Сулпиций, — затова за последен път се опита да утеши Помпей Руф. Когато не успя да го убеди с благи думи, смени тона и му напомни, че именно въоръжените поддръжници на Сулпиций бяха убили младия Квинт. Ала колкото повече защитаваше политиката си Сула, толкова по-упорит ставаше Помпей. За първия консул беше от жизнена важност никой сред римските управляващи, никой от представителите на богатите римски слоеве да не научи за неразбирателството между двамата сватове. Щом като консулите с лека ръка бяха лишили плебейското събрание от всякаква власт, редно бе да покажат, че с твърдостта и единомислието си заслужават да го заместят. Единственото решение на проблема беше Помпей Руф да напусне Рим; така поне нямаше да се дразни всеки ден от присъствието на легионите в града.