Колийн Маккълоу - Венец от трева (Част III - Омразата)

Но той не беше човек, който държи народът задължително да го обича, затова стига гласоподавателите да му се подчиняваха, всичко беше наред. И за да не се стигне до нежелани недоразумения, консулът се погрижи по улиците да плъзнат разни типове, които да шушнат по кръчми и пазари, че ако законите му не бъдат приети, в града ще настане кървава баня, каквато никой и в най-страшните си кошмари не е сънувал. Сула не си поплюваше и когато ставаше дума да се постигне някоя висока цел, не се спираше пред нищо. Ако народът си вършеше работата и гласуваше безропотно законите му, той не виждаше нищо лошо в това да го мразят от дъното на душата си. В крайна сметка нали и той самият ги мразеше… Разбира се, кървавата баня, с която искаше да сплаши всички, беше нещо напълно невъзможно. Ако наистина някой ден прибегнете до саморазправа с народа, кариерата му щеше да бъде унищожена. Затова говореше за кръв, но само колкото работата да върви по-бързо. И както винаги беше прав.

Вторият лекс Корнелия изглеждаше съвсем безобиден. В него се нареждаше в състава на Сената да бъдат допуснати нови триста членове. В момента в Курията се събираха всичко на всичко четиридесет души. Текстът беше така изготвен, че заобикаляше законите за изгонените или върнатите от изгнание сенатори. Казваше се само, че новите членове на Сената ще бъдат утвърждавани от цензорите, които трябва да следват нормалната процедура. Никъде не се споменаваше дали цензорите трябва да връщат сенатори, изгонени заради дългове. Понеже в същото време, в което Сула прокарваше законите си, Катул Цезар организираше доброволния фонд за подпомагане на сенатори в затруднение — а от годините в Капуа той се бе обиграл в бюрократичните операции, — никой дума не можеше да каже на цензорите, ако се окажеха благосклонни към доскорошните си колеги. По-важното бе, че с новия закон Сенатът получаваше възможност да се възстанови след тежките загуби, претърпени по време на войната. Множеството загинали в бойните действия сенатори най-сетне щяха да си намерят заместници. Катул Цезар получи неофициално нареждане да стои по цял ден на главата на двамата цензори и да не им дава нито миг почивка. В скоро време Сенатът щеше да възвърне предишната си сила. Сула знаеше, че при подобни обстоятелства на Катул можеше да се разчита във всичко.

Едва третият лекс Корнелия донякъде дръпна завесата и зад нея се показа заплашителният юмрук на консула. Той премахваше лекс Хортензия — закон, престоял на таблиците в продължение на почти две столетия. Според новия Суланов закон нито трибутните комиции, нито плебейското събрание можеха да разискват законопроекти, ако те не са били одобрени предварително от Сената. Това не само че връзваше ръцете на народните трибуни, но подчиняваше на общата политика консули и претор; ако Сенатът откажеше да издаде сенатум консултум , нито плебейското, нито народното събрание можеше да заседава. Не само това, но народът дори се лишаваше от правото да променя одобрените от Сената текстове.

Четвъртият закон на Сула вече беше представен официално от името на Сената и трибутните комиции го получиха под формата на сенатус консултум . Той предвиждаше засилване влиянието на богатите обществени слоеве върху решенията на центуриатните комиции. Смисълът му беше да се премахнат промените, внесени в избирателното тяло по времето на Ранната република. По силата на лекс Корнелия се връщаше старата уредба, установена от цар Сервий Тулий, според която първата класа получаваше почти половината от фактическите гласове при изборите на висши магистрати. Излизаше, че със своя закон Сула връчва в ръцете на сенатори и конници власт, каквато те не бяха познавали от прогонването на царете.

Петият лекс Корнелия даде да се разбере, че той не е склонен на никакви компромиси. С неговото приемане трибутните комиции практически се отказаха от по-нататъшна законодателна дейност. Отсега нататък трибите биваха лишени от правото да гласуват закони. Цялата законодателна дейност в държавата щеше да се извършва в центуриатните комиции — онова народно събрание, където Сула се бе погрижил цялата действителна власт да принадлежи на богатите. Занапред Сенатът и конническото съсловие щяха да са способни и сами да се справят с всякакви затруднения, стига да действат заедно. А когато въпросът опираше до радикални обществени промени и най-вече до прехвърлянето на обществените привилегии към по-долните класи, сенатори и конници имаха навика да забравят противоречията и да гласуват единодушно против. Отсега нататък трибутните комиции и плебейското събрание губеха всякакво участие във властта. Когато трибутните комиции гласуваха въпросния пети лекс Корнелия всички в тях знаеха, че сами подпечатват смъртната присъда на тази институция; занапред й оставаше единствено ролята да избира второстепенни магистрати. Дори и за да функционират като съдилище, трибутните комиции изискваха първо да бъде прокаран специален закон.