Колийн Маккълоу - Венец от трева (Част III - Омразата)

След подобно развитие на нещата понтийската армия, предвождана този път лично от Митридат Евпатор, се натъкна на Квинт Опий, преди да е настигнала беглеца Касий. Макар самият Опий да беше готов да защитава града, за свое учудване откри, че самите му жители не са на същото мнение. Лаодикийци широко разтвориха портите си пред могъщия владетел на Понт и дори сипеха розови цветчета пред краката му. Римският управител Квинт Опий представляваше нещо като подарък за добре дошъл. Киликийските войски бяха помолени да си вървят, откъдето са дошли, само пълководецът им щеше да забавлява царя. Квинт Опий беше вързан за кол на градската агора и заливайки се в бурен смях, Митридат подкани жителите на Лаодикея да го замервате кал, развалени яйца, гнили зеленчуци. Забранено беше да се посяга към камъни или парчета дърво. Не за друго, а защото царят си спомни думите на Пелопид, нарекъл Квинт Опий почтен човек. След два дни публична гавра с личността му той беше пуснат на свобода и беше изпратен под въоръжен ескорт в Тарс.

Когато Гай Касий научи за трагикомедията, сполетяла Квинт Опий, той остави малоазиатските доброволци да бранят сами Апамия и като яхна първия срещнат кон, подкара го в бесен галоп и хукна да се спасява в пристанището Милет. Докато яздеше покрай бреговете на Меандър, гледаше винаги да се намира от обратния на Митридатовата армия бряг и по възможност да остане незабелязан за местните. Близо до Лаодикея успя да се спаси от понтийската засада, но в крайна сметка беше разкрит в Ниса, където населението го изкара насила пред местния етнарх, някой си Херемон. След като вече се опасяваше за честта и дори за живота си, Касий буквално ахна от удоволствие, когато откри у Херемон привърженик на римската идея, готов да му помогне. Единственото, което искаше Касий, бе да се маха възможно по-скоро от страната, затова само го нагостиха богато и му дадоха кон, с който да стигне до Милет. Веднъж пристигнал на пристанището, злополучният управител веднага си намери бързоходен кораб, отплаващ за остров Родос. Щом стъпи на родоска земя и си отдъхна след бясното преследване, Касий се сблъска с най-тежката и неприятна своя задача: какво да напише в писмото си до римския Сенат и народ. Все пак необходимо беше както да се предупреди столицата за опасното положение в региона, така и да се премълчат истинските причини, които го бяха предизвикали. Както можеше и да се предположи, подобен подвиг, достоен за Херкулес, не беше извършен за един ден… Както и за цял месец. Ужасен от мисълта, че е виновен за всичко, Гай Касий Лонгин отлагаше писмото си.

До края на юни цяла Витиния и Римска Азия бяха паднали в ръцете на Митридат, като се изключат няколко упорити градчета, които разчитаха на дебелите си крепостни стени, затънтеното си местоположение и очакваната помощ от Рим. Четвърт милион понтийски войници се настаниха в тучните зелени равнини между Никомидия и Миласа и понеже голямата част от тях бяха варвари от Севера — кимерийци, скити, сармати, роксолани и всевъзможни кавказци, — единствено страхът от царския гняв ги пазеше да не посегнат към богатствата на страната.

Различните йонийски, еолийски и дорийски градове из вътрешността на страната, както и големите егейски пристанища скоро съвсем си заприличаха в раболепието, с което посрещаха пълчищата на своя нов източен господар. След четиридесет години римска окупация малцина в Мала Азия биха си жертвали живота заради невидимите си покровители отвъд моретата, а и цар Митридат лесно ги спечели, като обяви премахването на всякакви данъци, такси и мита за тази и следващите пет години. Онези пък, които имаха да връщат пари на римски или италийски лихвари, можеха да се чувстват освободени от задълженията си. Като резултат от тези няколко хитрости населението в азиатската провинция си каза, че животът под понтийска власт ще е много по-сладък, отколкото под римска.

Митридат дойде откъм горното течение на Меандър и щом излезе на егейския бряг, веднага свърна на север, където го чакаше един от любимите му градове — Ефес. Там той се настани и влезе в ролята си на върховен съдник. За да спечели още повече сърцата на местното население, обяви, че всички от римската въоръжена милиция, които доброволно се предадат, не само че ще бъдат помилвани и пуснати на свобода, но дори щели да получат пари, за да се върнат по домовете си. Онези пък, които най-горещо докажеха омразата си към Рим, получаваха най-високите граждански почести в родните си селища и заставаха начело на градове и области. Бяха изготвени дълги списъци на лицата, уличени в поддръжка или дори участие в римската административна власт. Най-сетне бе дошло времето, когато почтените доносници можеха да позабогатеят.