Колийн Маккълоу - Венец от трева (Част III - Омразата)

В тронната зала се появи висок и забележително красив грък, облечен в туника и хламида. Без дори да се почувства неудобно в присъствието на царя, той се просна на пода според дворцовия ритуал и спокойно изчака какво ще му бъде наредено.

— Изправи се, Аристион, имам работа за теб.

Гъркът се надигна от пода и застана в поза, която хем излъчваше почитта му към господаря, хем даваше да се разбере, че когато става въпрос за работа, не се има за по-долен от него. Подобна поза не беше лесна за изработване, та Аристион здравата се бе трудил пред голямото огледало, което Митридат съобразително бе окачил в покоите му. Гъркът неслучайно се гордееше със способността си да бъде точно толкова мазен, колкото да не повърне от погнуса господарят му, и точно толкова нахален, колкото да не отиде при палача. Вече беше прекарал почти цяла година в царския двор в Синоп, където се бе озовал едва ли неслучайно. Той беше по професия перипатетик, пътуващ философ, последовател на основаната от Аристотел школа. Беше се убедил, че повече пари падат, когато изнася недотам забележителните си беседи сред по-необразованите народи, вместо да гладува из заситените с философия градове като Атина, Рим или Александрия. За огромна изненада на Аристион цар Митридат наистина се нуждаеше от услугите му. От времето на последната си разходка из Римска Азия царят се бе убедил в големите празноти в общата си култура и му трябваше човек, който да му помогне да ги запълни.

Аристион особено внимаваше образователната му програма да изключва всякакви писмени упражнения. Достатъчно беше да се разговаря, а в дългите часове, прекарани заедно с Митридат, хитрият атинянин не пестеше думи за някогашното величие на Гърция и Македония, за отвратителната римска машина, която била смазала всичко по пътя си, за неизгодните условия, при които били поставени търговията и предприемачеството в Гърция; и наред с това го образоваше по световна география и история. Най-накрая Аристион до такава степен се издигна в очите на царя, че започна да го учи дори на елегантност и стил; оттам бе и голямото му самочувствие.

— Самата идея, че бих могъл да ти бъда с нещо полезен, ме изпълва с най-радостни чувства, о, Всемогъщи! — разтопи се от удоволствие Аристион.

Царят на свой ред се зае да докаже на всички присъстващи, че дори да се е страхувал от открита война срещу Рим, през последните няколко години усилено е мислил как да я спечели, щом веднъж тя потропа на вратата му.

— Искам да знам дали потеклото ти ще ти позволи да придобиеш достатъчно политическо влияние в Атина.

Аристион обаче с нищо не издаде силната си изненада; напротив, с най-чаровната си усмивка най-нагло излъга, че е от благородна атинска фамилия. Всъщност баща му беше роб, но това беше преди доста време и никой нямаше да се сети. В град като Атина всичко опираше до външния вид, а Аристион приличаше на истински аристократ.

— Тогава ти заповядвам веднага да се завърнеш в Атина и да започнеш да си създаваш политическа популярност. Трябва ми предан човек в Гърция, който да разчита на достатъчно личен авторитет, за да раздвижи общественото недоволство срещу Рим. Как ще го постигнеш, не ме е грижа. Но когато понтийската армия и флота нахлуят в земите от двете страни на Егейско море, искам да ми поднесеш Атина, а и цяла Гърция като на тепсия.

Изведнъж сред придворните се разнесоха шепот и въздишки. Всички се чувстваха еднакво въодушевени от току-що чутото. Кръвта на войника заговаряше в жилите на всеки от царската фамилия. Господарят нямаше да се преклони пред римляните!

— Ние сме с теб, царю! — извика от радост Архелай.

— Твоите синове ти благодарят, Велики! — подкрепи го Фарнацес, първородният син на Митридат.

Жабата на трона изпъчи още повече гърди. Нека се знае, че подобни реакции го радват. Как така не бе разбрал досега, че бунтът витае в близкото му обкръжение, че всяко забавяне може да доведе до преврат и позорна смърт? И роднини, и придворни жадуваха тази война срещу Рим! Но той не беше неподготвен за нея. Напротив, от години знаеше точно как да я води.

— Ще стоим спокойно до мига, в който римските пълномощници и управителите на двете провинции ни нападнат. Веднага щом врагът наруши границата ни, ние ще го ударим с цялата си мощ. Искам флотата да се готви за отплаване, екипажите да се попълнят. Искам войската да очаква с нетърпение първите сражения. Ако римляните си позволяват да заплашват Понт, не виждам защо ние да не заплашим Витиния и Римска Азия. Кападокия вече е моя и ще си остане моя, защото разполагам с достатъчно войска да оставя и на сина си Ариарат. — Най-накрая изпъкналите му очи се спряха отново на Аристион. — Какво чакаш, философе? Вземи колкото злато искаш от хазната ми и върви в Атина да защитаваш смелата си кауза! Но внимавай! Никой не бива да се досети, че работиш за мен.