Колийн Маккълоу - Венец от трева (Част III - Омразата)

— Няма как да не се подчинят. Самата мисъл за римските репресии ги кара да треперят от страх — подхвърли самодоволно Аквилий пред Касий, но като че ли сам потрепери. — Гай Касий, та тук ще умрем от студ ! Толкова ли е бедна провинцията, че в целия дворец не може да се запали един огън?

Февруари месец духът в резиденцията на управителя до такава степен се беше повдигнал, че Аквилий и Касий намислиха нов, още по-смел план: защо изобщо да се спират пред границите на Понт? Защо да не дадат на Митридат урока, от който той толкова се нуждае? Време беше да се нападне родното му царство. Азиатският легион беше в превъзходна форма, доброволците чакаха на лагер между Смирна и Пергам и също не стояха със скръстени ръце. Освен това на Гай Касий му хрумна поредната гениална идея:

— Никой не ни пречи да се сдобием с още два легиона за похода — рече той на Маний Аквилий. — За целта е нужно само да се свържем с управителя на Киликия Квинт Опий и да го привлечем в заговора. Веднага ще пратя човек до Тарс и ще наредя на Квинт Опий да се яви в Пергам на съвещание по кападокийския въпрос. Империумът на Опий е само пропреторски, докато моят е проконсулски. Той е длъжен да ми се подчини. Ще го убедим, че целта ни е да спрем Митридат от по-нататъшни действия в Кападокия, като го ударим в гръб.

— Говори се — мечтаеше на глас Аквилий, — че в Малка Армения имало повече от седемдесет крепости, натъпкани със златото на Митридат.

Но Касий, войнолюбив наследник на войнолюбива фамилия, не обичаше току-така да се разсейва.

— Ще нахлуем в Понт от четири различни точки по течението на река Халида — започна да крои той стратегията. — Витинската армия ще остане при морския бряг и ще се заеме със Синоп и Амизос. След това ще тръгне нагоре по течението на Халида; така ще намерят достатъчно фураж за конете и товарния добитък, нали конницата представлява най-голямата им сила. Ти, Маний Аквилий, ще поемеш командването на моя легион и ще удариш през Халида Галатия. Квинт Опий ще дебаркира в Аталия и ще напредне през Пизидия. Двамата с него ще излезем на бреговете на Халида, някъде по средата на витинците и твоя легион. Като пуснем в ход четири отделни армии по цялата дължина на реката, Митридат ще се принуди на свой ред да разпокъса силите си. Няма да знае къде са съсредоточени основните ни сили, затова ще се колебае сам къде да удари. Той не е такова величие, за каквото се пише, Маний Аквилий! Повече разчита на златото си, отколкото на голяма армия.

— Срещу нас Митридат просто няма шанс — съгласи се Аквилий и отново се усмихна, обсебен от мисълта за седемдесетте крепости със злато.

За да го върне на земята, Касий шумно се покашля.

— Има само едно нещо, с което трябва да се съобразяваме — предупреди той Аквилий с известна тревога в гласа си.

Маний Аквилий веднага наостри слух.

— И кое е то?

— Квинт Опий е представител на старото поколение. Нали разбираш: да умрем за Рим, честта над всичко и така нататък. Човек като него дори не би помислил да се възползва от поста си за придобиване на странични доходи. Затова не трябва с нищо да го караме да мисли, че походът ни има друга цел, освен тази да възтържествува справедливостта в Кападокия.

Аквилий се изхили.

— Толкова по-добре за нас! Няма да делим и с него.

— И аз така мисля — потри доволно ръце Касий.

Пелопид се опитваше да не обръща внимание на потта, стичаща се по челото и като скри ръце зад тялото си, за да не се вижда от трона как треперят, добави:

— И така, велики царю, проконсулът Аквилий ме отпрати.

Великият цар го бе изслушал сякаш вкаменен; Пелопид не го видя дори да мигне. По време на аудиенцията лицето на царя бе останало все тъй безизразно и братовчедът започваше да се чуди дали Митридат го е чул какво му говори. На четиридесет години обаче Митридат VI Евпатор, владетел на царство Понт в продължение на двайсет и три лета, се бе научил да крие всякакви чувства, освен крайното си раздразнение. Не че новините, които сега Пелопид му носеше, можеха да предизвикат подобно раздразнение; напротив, те бяха очаквани и донякъде дори желани.

През последните две години Митридат бе изпълнен с надежда. Още в деня, когато научи за войната между Рим и досегашните му италийски съюзници, понтийският цар се бе почувствал като нов човек. Инстинктът му подсказваше, че най-сетне е дошъл и неговият ден; че гражданската война в Италия е случаят той да вземе съдбата в ръцете си. Първата му работа бе да прати писмо на зетя си Тигран Арменски, подканвайки го да се готви за нова война. Когато получи отговор, че Тигран е готов да подкрепи тъста си във всяко негово начинание, Митридат си каза, че на първо време ще е най-добре, ако допълнително увеличи проблемите на Рим в Италия. За тази цел изпрати делегация до италийските предводители Квинт Попедий Силон и Гай Папий Мутил в новата им столица Италика и им предложи пари, оръжие, кораби, дори войски, ако им дотрябват. Но за огромно негово удивление делегацията се върна с празни ръце. Силон и Мутил не само че отказваха понтийската помощ, но дори изразяваха презрението си към великия цар.