Колийн Маккълоу - Венец от трева (Част III - Омразата)

— Нека все пак ти отговоря на първия въпрос, защо точно тя. Е, предполагам, че парите й донякъде обясняват нещата — рече Мамерк. — Колкото до втория ти въпрос, наистина съм я навестявал няколко пъти след смъртта на Марк Емилий, но не толкова често, колкото ми се полагаше според поетите задължения. Когато съпругът й почина, аз още бях на бойното поле, но заради завещанието на Марк Емилий и купищата неуредени въпроси след смъртта му трябваше да се върна веднага. Тогава се видях за пръв път с Далматика. Да ти кажа искреното си мнение, младата вдовица хич не жалеше покойника. Много повече я занимаваше мисълта за децата. Естествено на мен това не ми направи много лошо впечатление. В крайна сметка възрастовата разлика между нея и Марк Емилий беше твърде голяма, за да могат истински да се сближат. Четиридесет години, нали така?

— Мисля, че нещо такова. Спомням си, че когато я омъжиха, изпитвах известно съчувствие към братовчедка си. По принцип тя трябваше да отиде за сина на Марк Емилий, но той се самоуби. На баща ми му хрумна да я даде тогава на приятеля си, въпреки възрастта му.

— Това, което ми направи най-голямо впечатление у Далматика, беше свенливостта й — продължи да разправя Мамерк. — Може и да не е било свенливост, а просто липса на всякакво самочувствие. Макар да я убеждавах, че нищо не я задържа насила в къщата й, тя така и не пожела да се покаже на улицата. Пък и къде да отиде, след като няма изобщо приятели?

— Че и откъде да има приятели? Като ти казвам, че Марк Емилий я осъди на затвор, имах го предвид съвсем буквално — отговори му Метел Пий.

— Откакто той умря — размишляваше Мамерк, — Далматика остана съвсем сама в дома му, заедно с децата и неколцина роби. Поради липсата на работа разпродадохме останалите. Когато обаче й предложих да покани тази или онази леля или братовчедка да живее у дома й, Далматика се оказа доста притеснена. Не искаше и да чуе някой отново да я наглежда. Най-накрая се принудих да наема семейство добре образовани люде с известна репутация да живеят с нея. Тя добре разбира правилата, с които е длъжна да се съобразява една римска вдовица, особено като се има предвид някогашната й забежка; но предпочиташе да живее с непознати, отколкото с представители на фамилията. Цялата тази история е толкова жалка, Квинт Цецилий! На колко години беше братовчедка ти, когато се влюби в Луций Корнелий? На деветнайсет или бъркам? Тогава мъжът й беше на шейсет!

Прасчо вдигна рамене.

— В брака има винаги известна доза късмет, Мамерк; или случваш на партньор, или не. Погледни мен например. Женен съм за по-малката дъщеря на Луций Крас Оратор, чиято голяма сестра има вече трима синове. Докато моята Лициния продължава да стои бездетна; и то не е, защото не сме се старали, имаш думата ми! Вече се замисляме дали да не поискаме някой от племенниците й за осиновяване.

Изведнъж Мамерк сбърчи вежди, сякаш беше осенен от идея.

— Знаеш ли какво ти предлагам. Защо ти не направиш като Луций Корнелий! Веднага се развеждаш с Лициния, задето не ти е родила дете, и се оженваш за братовчедка си Далматика.

— Не, Мамерк, няма да стане — поклати главата Прасчо. — Твърде съм привързан към жена си, за да я оставя.

— Тогава трябва да се замислим сериозно за предложението на Луций Корнелий?

— О, да, разбира се. Луций Корнелий може и да не е богат, но у него има нещо изключително важно в днешни времена: той се е родил велик човек. Братовчедка ми Далматика вече имаше случай да споделя леглото на един велик човек, редно е да я представим на друг. Луций Корнелий тепърва започва своето издигане в обществото, Мамерк. Всъщност не знам откъде ми е дошла подобна идея, след като един консул няма какво практически повече да гони. Но той ще продължи напред! Сигурен съм, че ще го стори. Той не е нито Марий, нито Скавър, ала съм сигурен, че ще успее да затъмни славата и на двамата.

При тези думи на домакина си Мамерк на свой ред стана да си ходи.

— Щом е така, най-добре веднага да навестим Далматика. Редно е да чуем и нея какво ще каже по въпроса. Във всеки случай сватбата не може да се състои точно утре.

— Защо не? Вече би трябвало отдавна да е излязла от траура си!

— Нищо подобно. Колкото и да ти изглежда странно, траурът й приключва тъкмо днес — осведоми го Мамерк. — Ето защо ще бъде твърде подозрително да се омъжи още на другия ден. След няколко седмици ще е най-добре.

— Не, сватбата трябва да стане утре на всяка цена — възрази му горещо Метел. — Ти още не си опознал Луций Корнелий така, както го познавам аз. Досега не се е родил човекът, който повече от него да заслужава уважението ми, но на Луций Корнелий не може да се противоречи, Мамерк! Ако решим, че бракът между двамата с Далматика е възможен, то трябва да го сключим, когато той иска.